– Първо надясно, после наляво – повтори Юлиус.
– Точно така, господине – потвърди момчето.
После в рамките на няколко секунди едновременно се случиха три неща.
Първо:
Алан забеляза изпълнените с копнеж погледи на момчето към тортата и му предложи да изтича набързо да си вземе едно парче. На масата имаше чинийки и вилички. Хлапакът нямаше нужда от втора покана. Скокна от коша още преди Алан да е довършил.
Второ:
Юлиус реши да изпробва ръчката и взе да я върти наляво-надясно, при това толкова настървено, че тя му остана в ръцете.
Трето:
Водачът на балона излезе мрачен от хотела, клатейки глава, и съобщи, че разходката ще трябва да почака, тъй като вятърът се бе обърнал от север и не беше подходящ.
Последваха нови три неща, които подобно на първите се разиграха паралелно.
Първо:
Водачът на балона видя сина си с нос, забит в тортата, и се разкрещя на бедното момче, че е напуснало поста си.
Второ:
Юлиус изруга червената ръчка, че така лесно се е счупила. Топъл въздух нахлуваше в балона и той…
Трето:
… започна да се издига.
– Спрете, какво правите? – изкрещя водачът.
– Нищо не правя аз, а проклетата ръчка – извика му Юлиус.
Балонът набра височина от три метра. После четири. Пет.
– А така! – зарадва се Алан. – На това вече му викам празненство.
ИНДИЙСКИ ОКЕАН
Докато се носеха над океана, Карлсон и Юнсон още дълго чуваха виковете на водача. Все пак крясъците му имаха попътен вятър. След като утихнаха, известно време още се виждаше как ръкомаха. Алан и Юлиус можеха да различат до него мениджъра на хотела. Той не ръкомахаше. Но беше точно толкова нещастен, ако не и по-нещастен. Току-що му бяха отлетели сто и петдесет хиляди долара. В целия този хаос деветгодишното момче се върна обратно към тортата.
Няколко минути по-късно сушата се изгуби от поглед. Юлиус спря да ругае червената ръчка. Опита по всевъзможни начини да я закрепи, накрая се предаде и я метна във водата.
Нямаше как да спрат газта и пламъка от горелката. Всъщност това не беше толкова лошо, защото иначе просто щяха да паднат във водата. Юлиус се огледа. От другата страна на газовата бутилка намери навигационна система. Добри новини! Не можеха да управляват балона, но поне щяха да знаят кога се очаква да се появи суша.
Докато Юлиус размишляваше над географията, Алан отвори първата от четирите бутилки с шампанско.
– Опа – засмя се Алан, когато тапата хвръкна от коша.
На Юлиус му се струваше, че Алан не приема ситуацията на сериозно. Та те нямаха представа накъде летят.
Според Алан това изобщо не беше вярно.
– Толкова пъти съм обиколил земята, че вече я научих как изглежда. Ако вятърът продължи да духа в тази посока, след някоя и друга седмица ще сме в Австралия. Ако обаче се обърне, ще летим с няколко седмици повече.
– И къде ще се озовем тогава?
– Във всеки случай не на Северния полюс, на теб нали не ти се ходеше там. Ще стигнем Южния.
– Какво, по дяволите…? – избухна Юлиус, но беше прекъснат.
– Спокойно, спокойно, ето ти чаша. Да се чукнем за рождения ми ден. Няма страшно. Газта ще свърши много преди Южния полюс. Хайде, седни.
Юлиус го послуша, отпусна се на свободното столче до приятеля си и се загледа с празен поглед в пространството. Алан забеляза колко е напрегнат. Явно имаше нужда някой да го поуспокои.
– Знам, приятелю, в момента всичко изглежда много мрачно. Но и преди съм изпадал в подобни ситуации и въпреки това съм тук сега.
Странното успокоение на Алан помогна донякъде. Може би шампанското щеше да свърши останалата работа.
– Би ли ми подал бутилката – промълви тихо Юлиус.
Надигна я и отпи четири големи глътки. Щеше да мине и без чаша.
Алан се оказа прав, че газта ще свърши, преди да съзрат суша. Горелката започна да пращи, пламъкът заигра неравномерно и съвсем угасна тъкмо когато двамата приятели бяха пресушили първата бутилка.
Започнаха да се спускат плавно към водите на Индийския океан, който точно този ден си беше същински Тихи океан.
– Мислиш ли, че кошът ще плава? – зачуди се Юлиус при вида на приближаващата се повърхност.
– Скоро ще разберем. Я виж какво има тук!
Из нещата на водача столетникът беше изровил дървено сандъче за спешни случаи. Сега държеше чисто нов механизъм за червената ръчка.
– Колко жалко, че не сме го намерили навреме. А, и я гледай!
Две сигнални ракети.
И в най-смелите си мечти Юлиус не се бе надявал на по-безаварийно кацане. Кошът се приземи във водата, от тежестта и скоростта се потопи на половин метър под повърхността, след това се наклони на четиресет и пет градуса, изправи се отново и се заклатушка като рибарска плувка над водата.