В последно време успехите им не бяха постоянни. С помощта на сто и шестнайсет хиляди акаунта в туитър Аксаков и неговата армия от интернет войници обработваха британските гласоподаватели преди референдума за Брекзит. Само аматьор би позволил всички акаунти да се управляват автоматично. Тайната се криеше в перфектния баланс между автоматични, полуавтоматични и изцяло управлявани от хора акаунти. Посланието обаче бе едно и то бе британците да обърнат гръб на Европа.
Володя се изсмя гръмко и потупа Гена по гърба, когато резултатът излезе 52% на 48% в полза на Брекзит. Гена му отвърна скромно, че и без неговата помощ резултатите в най-лошия случай щели да бъдат 51 на 49.
Последваха изборите за президент на Щатите, които минаха толкова ужасяващо добре, че направо беше притеснително.
Парламентарните избори в Холандия и Франция показаха обаче, че Гена и Володя не бяха непобедими. Въпреки стабилната подкрепа от Москва холандската националистическа партия PVV не събра достатъчно гласове, за да създаде политически хаос. На десните либерали им отне повече от двеста дни, за да съставят правителство на малцинството, ала накрая успяха.
Във Франция руснаците направо бяха размазани. Планът беше да подкрепят както левите, така и десните и по този начин толкова да поляризират положението, че Марин Льо Пен да задмине всички без един, а след това руснаците лесно щяха да неутрализират и последния конкурент. Когато обаче същият този глупак стана за смях, преди Москва да го свали, отнякъде се появи нов кандидат от центристка партия. Гена не съумя да пренареди позициите и така Франция се сдоби с проевропейски президент. Клеветите, че водел таен хомосексуален живот, само разпалиха Макрон и неговите избиратели. Ако имаше нещо, което неизменно се толерираше във Франция, то това бяха всякакви видове любовни взаимоотношения.
След този неуспех ги очакваше следващият. Провалът в Швеция. В знак на благодарност за подкрепата от четири милиона евро неонацистът взе, че се претрепа. Всички сведения сочеха, че брат му след това превърнал в развалини някакво погребално бюро. Напълно необясним оставаше въпросът защо от всички хора на света братът (също нацист) бе решил да убива точно Алан Карлсон. Столетника, който бе създал такъв хаос в Пхенян, го бяха издигнали в дипломат. После той явно се бе отдал на погребалния бизнес и много скоро след това отново бе влязъл в директен конфликт с руските интереси. Всичко това Генадий бе извлякъл от подслушан разговор между някакъв полицейски инспектор и шведския външен министър. Маргот Валстрьом явно бе разговаряла от незащитен телефон в министерството. Може би Ким Чен Ун беше прав – трябваше веднага да намерят стареца и да му прережат гърлото. Сега по някакъв начин той пак бе изчезнал.
Генадий реши да изчака някоя и друга седмица и после отново да установи контакт с брата на умрелия нацист. Щеше да му припомни уговорката и ако се наложеше, да го изключи от играта.
Докато чакаше, щеше да се порадва на мисълта, че отмъщението му предстои скоро. Всички говореха как Меркел щяла безапелационно да победи в парламентарните избори и как кандидатът на социалдемократите бил твърде слаб. Само Генадий виждаше, че социалдемократите няма да се съгласят да участват в кабинета на Меркел, ако изборните им резултати са твърде лоши, всичко друго би означавало политическо самоубийство. Руската тактика бе да отслаби още повече вече слабите партии и същевременно да подкрепи десните националисти от AfD. По този начин атакуваха Меркел от две страни, без дори да я докосват. Така тя щеше да спечели изборите, но нямаше да съумее да сформира правителство. Когато тя го осъзнаеше, най-сетне щеше да се предаде. Последното, от което имаше нужда Русия, бе ужасяващо силната вещица да остане на поста си в Берлин.
– Според последните социологически проучвания социалдемократите губят три процента – съобщи Генадий Аксаков на президента. – Два от тях отиват за AfD.
– Гена, ти си гений – похвали го президентът Путин. – Казвал ли съм ти го преди?
– Много пъти, господин президент – усмихна се най-добрият му приятел. – Толкова много пъти, че вече започвам да ти вярвам.
ДАНИЯ
Сабине караше мълчаливо. Минаха през моста и после през тунела по пътя към международното летище на Копенхаген. Още веднъж обмисли решението си да емигрират.