– Как се казваш? – попита Йони и насочи дулото към челото на човека.
– Бенгт – отвърна той и се разплака.
– Приятно ми е да се запознаем, Бенгт. Ще бъдеш ли така добър да ме закараш безплатно до „Каструп“?
– Моля те, не ме убивай.
– Приемем това за „да“.
* * *
Като стигнаха до моста „Йоресунд“, Бенгт понечи да плати таксата.
– Нали не мислиш да се редиш на опашка, за да угояваш шведската държава? – ядоса се Йони.
Докато пътуваха, Бенгт се бе изплашил още повече, понеже чу по радиото за предполагаем атентат на летището, към което той и мъжът с автомата се бяха запътили. Нямаше друго възможно обяснение, освен че мъжът, когото возеше, също бе терорист.
Затова Бенгт се подчини, настъпи газта и мина през контролния пункт със сто и двайсет километра в час, докато камерите го снимаха.
На моста ускори още повече. „Каструп“ бе на само няколко минути.
Носителят на цялата интелектуална мощ на организацията Арийски съюз до този момент изобщо не бе анализирал ситуацията. Сега обаче оставаха само няколко километра до летището и Йони накара шофьора да намали малко. Трябваше да действа правилно.
Само не бързай, повтаряше си той.
Триото, което бе осквернило паметта на Кенет, явно бе затворено на „Каструп“ по своя собствена вина. Според еврейските медии и техните включвания на живо по интернет до момента никой не бе заловен. Тримата, значи, бяха евакуирани като всички останали пътници в хангара, за който съобщаваха по радиото.
На първо време трябваше да открие хангара.
* * *
Хората бягаха от войните, терора и безнадеждната бедност. По обясними причини се отправяха към страни, където войните, терорът и безнадеждната бедност в общи линии не съществуваха. Иначе цялото начинание не би имало смисъл.
В Швеция нямаше нито едно от трите и затова тя бе държава, към която хората се стремяха, а не бягаха от нея. Затова и контролът на шведско-датската граница от шведската страна на моста „Йоресунд“ протичаше само от едната страна. Всяка кола, която пристигаше в Швеция, се проверяваше внимателно, а от другата страна имаше само станция за плащане на таксата.
Това не означаваше, че можеш да минеш със сто и двайсет километра в час през станцията, без да направиш впечатление. В такива случаи информираха полицията от датската страна за марката, цвета и регистрационния номер на колата. В случаи на предполагаем терористичен акт, например на международното летище на Копенхаген, не се предприемаше нищо друго, освен че вписваха подобни случаи в някакъв регистър за актуални нарушения и те си оставаха там, докато не ги премахнеха на основание „разследването не доведе до резултат“.
Изключения имаше само ако водачът на въпросното превозно средство попаднеше на полицейски контрол и направеше грешката да спре.
* * *
На осемстотин метра от терминала за международни полети на летище „Каструп“ полицията бе отцепила пътя, бе наредила конуси и бе регулирала движението така, че човек да може да обърне и да се върне по същия път. Полицаите поздравяваха водачите на превозните средства и набързо им обясняваха, че се провежда акция на летището и затова то бе затворено до следващо нареждане. После съветваха водача и пътниците да се информират от медиите кога то отново ще бъде отворено. През това време друг полицай проверяваше за всеки случай регистрационния номер на превозното средство.
Още при първия си контакт с шофьора на таксито с шведска регистрация полицейският помощник Кроу видя, че нещо не е както трябва. Мъжът зад волана изглеждаше изплашен до смърт. А до него седеше много концентриран клиент, който криеше нещо под коженото си яке. Когато полицай Ларсен се покашля, Кроу разбра, че колегата му е открил нещо нередно, свързано с регистрационния номер на колата. Работата явно беше сериозна.
– Бихте ли ми показали личната си карта? – каза помощникът. – Вие също, моля – обърна се той към Йони Енгвал.
Около двайсет въоръжени полицаи наоколо усетиха, че нещо се случва.
Бенгт си показа таксиметровата лична карта.
– За съжаление, съм си забравил шофьорската книжка вкъщи – рече Йони.
Полицейският помощник Кроу получи информация от своя колега, че шофьорът на автомобила току-що е минал през контролния пункт от шведската страна, без да заплати таксата за моста.
Само това ли било? И все пак нямаше да е зле да направи по-подробна проверка.
– Моля да слезете от колата. И двамата, ако обичате – нареди помощник Кроу.
Бенгт отвори вратата, стъпи първо с един крак на земята, после спусна и другия, а след това се хвърли на земята.
– Терорист! – изкрещя той. – Този в колата е терорист! И има пушка!