Шефът на ФРС искаше да докладва лично на канцлера Меркел, която всъщност нямаше време за него. Колкото повече наближаваха парламентарните избори, толкова повече бе заета с това да не прави нищо. И да не казва нищо. Според социологическите проучвания тя бе на първо място. Опасенията, че руснаците ще опитат да повлияят на изборите чрез фалшиви новини относно работата и намеренията на Меркел, не се оправдаха. По-скоро всеобщото мнение в социалните медии бе, че социалдемократът Шулц е олицетворение на некомпетентността. И че крайнодесните набират сила, но не достатъчно.
Според политическите анализатори относително положителните резултати на Меркел при социологическите проучвания се дължаха на неспособността на опозиционния лидер да открие слабо място в крепостта ѝ. Все пак двамата имаха почти еднакви виждания. Това, между другото, важеше за повечето германци. Но популярността на Меркел се дължеше най-вече на нейната компетентност и на актуалната ситуация в света. САЩ имаше президент, който си беше клиничен случай. Във Великобритания предната година бяха направили референдум заради реторичния въпрос на Камерън: „Нали не смятате, че трябва да изхвърлим всички чужденци?“, на който му бяха отговорили: „Всъщност това е много добра идея!“. В Полша се стараеха да разрушат демокрацията, доколкото е възможно. В Унгария тая работа вече я бяха свършили. Не бива да се забравя и неспособността на Мадрид да се справи с проблема с Каталуния (и тази на Каталуния да се справи с Мадрид), както и оня, дето беше точно толкова дебел, колкото и опасен: Ким Чен Ун.
И в това обкръжение като стар вековен дъб сред люлеещите се жита стоеше непоклатимо Ангела Меркел.
Ако световните събития и вътрешнополитическите дебати замръзнеха в този момент и останеха така до изборите, тя щеше да получи още четири години в управлението. Нейната победа би подействала като облекчение за цял свят, освен може би за Русия. Вероятно и за онзи в Щатите, който първо не знаеше какво да мисли и защо, а веднага след това си променяше мнението.
Очакваха шефа на Федералната разузнавателна служба. Той почука на вратата на канцлера и отвътре го поканиха да влезе.
Искаше да съобщи, че шведският метежник Алан Карлсон отново се бе появил. Във Франкфурт. И пътуваше незнайно защо към Танзания.
Запозна канцлера Меркел с всички налични подробности и ѝ напомни за петстотинте килограма обогатен уран. Тя му обеща на секундата да увеличи бюджета на ФРС с три милиона евро.
Меркел добави, че очаква шефът на ФРС незабавно да я уведомява за намеренията на специалиста по ядрени оръжия Карлсон (нямаше как да си затвори очите за петстотин килограма обогатен уран, без значение дали се намираше в предизборна кампания, или не). Лицето на шефа на ФРС придоби червеникав оттенък. Той се сети за намеренията си в близките дни да замине за Бахамските острови заедно със семейството си, но разбира се, трябваше да е на разположение във всяка една минута по време на ваканцията. Проблемът бе, че щеше да лети десет часа от Берлин до Насау, а там горе едва ли щеше да има постоянен контакт с агентите си.
– Вероятно е много нахално от моя страна да питам, госпожо канцлер, но дали ви се струва приемливо отговорният служител в Източна Африка да се свърже директно с вас при наличието на нещо спешно, докато телефонът ми е изключен? В противен случай, разбира се, ще отменя пътуването си.
Под маската на канцлера Ангела Меркел се криеше добро сърце. Нямаше как да накара шефа на ФРС да се прибере вкъщи при жена си и децата си и да им съобщи, че пътуването им няма да се състои, понеже трябва да играе ролята на телефонист.
– Дайте ми личния номер на отговорния агент в Дар ес-Салаам – отвърна му тя. – И му заръчайте да ми се обажда по всяко време на денонощието, в случай че онзи тип се доближи на триста километра до ядрения център или до някой предполагаем контрабандист. Приятна почивка. Поздравете жена си и децата.
* * *
Едно от последните неща, които шефът на ФРС направи, преди да се отправи към първата си почивка от шест години насам, бе да изпрати нареждания до двамата отговорни агенти в базата в Дар ес-Салаам. Карлсон и неговите придружители трябваше да кацнат в тринайсет и двайсет часа на следващия ден с полет на Египетските авиолинии от Адис Абеба. Изпрати и номера на канцлера за спешни случаи, но добави да го ползват само ако не могат да се свържат лично с него.
РУСИЯ
Генадий Аксаков затвори, не, направо хвърли телефонната слушалка след неформалния разговор с информатора от Стокхолм. После изрита и близкия стол.