Те му направиха силно впечатление. Скочи от стола си. Пот заструи по дълбоките бръчки на лицето му.
— Готподита Нюхол е тамитка там! Това мятто е тамо на половин миля от дома й!
Намръщих се и си заблъсках мозъка, но нищо не постигнах.
— Какво ще кажете, ако изпратя някой от нашите хора да я наглежда?
— Отлитно! — Разтревоженото му лице се проясни и по него не останаха повече от петдесет-шейсет бръчки. — Тя би предпотела да оттане там, докато отмине първият ток от тмъртта на баста й. Нали сте идпратите тпотобен детектив?
— Гибралтарската скала е като обрулен лист в сравнение с него. Напишете ми бележка, която той да покаже на мис Нюхол. Името му е Андрю Макелрой.
Докато адвокатът драскаше бележката, аз отново използувах телефона му, за да се обадя в агенцията, да поръчам на телефонистката да се свърже с Анди и да му предаде, че го търся. Преди да се върна в агенцията, обядвах. Анди вече ме чакаше в кабинета.
Анди Макелрой бе човек-канара — не много висок, но затова пък широк и твърд като камък както в тялото, така и в главата. Начумерен и кисел, с не повече въображение от една сметачна машина. Не бях дори убеден, че знае да чете. Но едно беше сигурно — когато на Анди му се възложеше някаква работа, той просто я вършеше. Дотам му стигаше умът, и толкоз.
Предадох му бележката на адвоката до мис Нюхол, казах му къде да върви и повече не се сетих за евентуалните й неприятности.
Дик Фоули и Мики Линан ми се обаждаха три пъти този следобед. Том-Том Кари не вършеше нищо интересно, макар че бе закупил две кутии куршуми за пистолет калибър 44 от един магазин за спортни принадлежности на Маркет Стрийт.
Следобедните вестници публикуваха снимки на Голямата Флора Брейс и на Ейнджъл Грейс Кардиган, както и историята на тяхното бягство. Тя твърде се отличаваше от вероятната истина както повечето вестникарски версии. На друга страница прочетох за намерения на безлюден път труп на бръснаря. Бил улучен в главата и гърдите, общо четири изстрела. Според полицията бил убит при опит да го ограбят, а бандитите избягали, без да му вземат нищо.
В пет часа на вратата ми почука луничавият Томи Хауд.
— Онзи тип Кари пак иска среща с теб.
— Вкарай го вътре.
Мургавият влезе, поздрави, седна и си сви кафява цигара.
— Имаш ли какво да правиш довечера? — попита, докато пушеше.
— Имам, но ако ми предложиш нещо по-интересно, ще го отложа. Да не посрещаш гости?
— Ъхъ. Точно това си мислех. Да изненадам Пападръндрън с едно гости. Какво ще кажеш да дойдеш и ти?
Тук беше мой ред да кажа „ъхъ“.
— Ще те взема в единайсет на ъгъла на Ван Нес и Гиъри Стрийт — изрече провлачено. — Но броят на поканените е ограничен — само ние с теб… и той.
— Не. Ще има още един. Аз ще го доведа.
— Това не ми харесва — бавно поклати глава Том-Том Кари и се намръщи добродушно над цигарата си. — Ченгетата не бива да имат числен превес над мен. Редно е да сме един на един.
— Числен превес няма да има — уверих го аз. — Този, когото смятам да доведа, ще е толкоз на моя страна, колкото и на твоя. И няма да е зле да не го изпускаш от зоркия си поглед, както впрочем и аз, и да внимаваме да не ни изненада откъм гърба.
— Тогава за какъв дявол ти е притрябвало да го мъкнеш със себе си?
— Имам си съображения — ухилих се широко. Мургавият пак се намръщи, само че недотам добродушно.
— Стоте и шест хиляди награда — не си правя сметките да ги деля с когото и да било.
— Не се безпокой. Никой доведен от мен няма да предяви претенции към тях.
— Ще повярвам на думата ти. — Той стана. — Значи казваш да държим този омбре под око, а?
— Ако искаме всичко да мине гладко.
— Ами ако вземе да ни се пречка из краката или ни погоди някакъв номер? Ще го надупчим ли, или само ще му кажем: „Ах ти, лошо момче!“
— Всичко ще е на негов риск.
— Така може. — Суровото му лице отново омекна и той се запъти към вратата. — Значи в единайсет на Ван Нес и Гиъри.
Влязох в стаята на дежурните, където Джак Кунихан се беше пльоснал в едно кресло и четеше списание.
— Надявам се, че си ми измислил някаква работа — посрещна ме той. — Мазоли ми излязоха на задника от седене.
— Търпение, синко, търпение — това е първото, което трябва да научиш, ако искаш да станеш детектив. Навремето, когато бях на твоите години и тъкмо започвах работа в агенцията…
— Моля ти се, не започвай отново — уплаши се той. После хубавото му младежко лице стана сериозно. — Не разбирам защо ме държиш затворен тук. Аз съм единственият освен теб, който е видял Нанси Риган в лицето. Логично е да ме пуснеш да я диря.
— И аз това рекох на Стария — посъчувствувах му. — Но го е страх да не ти се случи нещо. Каза, че от петдесет години бил ченге, но такъв красив детектив не бил виждал, да не говорим, че си издокаран като по журнал, че си светски кавалер и наследник на милиони. Според него трябва да те сложим зад стъкло, а не да…