От нашата страна на къщата нямаше отворени прозорци на втория етаж. Джак заобиколи и изчезна от погледите ни.
Нещо изшумоля зад нас. Двамата с Кари рязко се обърнахме. Пистолетите му вече бяха във въздуха. Протегнах ръка и ги натиснах надолу.
— Защо ти е дупка в челото? — сгълчах го. — Това е още едно нещо, което не ти е известно.
Шумоленето бе престанало.
— Всичко е наред — подвикнах шепнешком.
От сенките на дърветата изплуваха Мики Линан и Анди Макелрой. Том-Том Кари така плътно долепи лице до моето, че ако не беше избръснат, сигурно щеше да ме одраска.
— Ах ти, мръсен…
— Я се дръж прилично! Как може такива думи на твоите години! — смъмрих го аз. — Никой от тях не е умрял за твоите пари от наградата!
— Не обичам груповите операции! — продължи да се ежи той. — Ние…
— Ние ще имаме нужда от колкото се може повече помощници — прекъснах го аз и си погледнах часовника. — Сега ще започнем — обърнах се към моите хора. — Както сме четирима, би трябвало да се справим като нищо. Знаете описанията на Пападопулос, Голямата Флора и Ейнджъл Грейс. И тримата са в къщата. Не поемайте никакви рискове — Пападопулос и Флора са много опасни. Джак Кунихан се опитва в момента да се вмъкне вътре. Вие двамата се погрижете за гърба на къщата. Ние с Кари ще поемем предната част. Ще се оправим. Само внимавайте никой да не се измъкне. Хайде, напред!
Двамата с мургавия се запътихме към терасата пред главния вход — широка, обрасла отстрани с диви лози, осветена в жълтеникаво от остъклената четворна врата.
Не бяхме направили и крачка, когато едното крило на въпросната врата се отвори.
Първото нещо, което видяхме, беше гърбът на Джак Кунихан.
Той буташе вратата заднишком, с ръка и крак, без да се обърне. Зад него — с лице към нас, насред ярко осветената стая — стояха мъж и жена. Мъжът бе стар, дребен, мършав, сбръчкан, жалък в страха си — Пападопулос. Беше обръснал проскубаните си бели мустаци. Жената бе висока, едра, с бяла плът, руса коса, атлетична фигура, около четирийсетгодишна, с ясни сиви очи, хлътнали дълбоко навътре в хубавото жестоко лице — Голямата Флора Брейс. Стояха неподвижно един до друг, вперили очи в дулото на пистолета в ръката на Джак Кунихан.
Докато стоях пред вратата и попивах с поглед тази сцена, Том-Том Кари мина покрай мен, влезе през високата врата и застана до момчето, насочил и двата си пистолета. Аз не го последвах.
Уплашените кафяви очи на Пападопулос се стрелнаха към лицето на мургавия. Сивите очи на Флора се обърнаха към него бавно, целенасочено, сетне се отместиха към мен.
— Никой да не мърда! — наредих аз и се дръпнах встрани от вратата, където лозата беше най-рехава. Като се наведох през нея така, че лицето ми да бъде осветено от луната, хвърлих един поглед встрани от къщата. В сянката на гаража ми се мярна иешо, което можеше да бъде и човек. Протегнах ръка и му махнах да дойде. Сянката се приближи — беше Мики Линан. Иззад къщата надникна Анди Макелрой. Махнах и на него и той последва Мики.
После се върнах при отворената врата.
Пападопулос и Флора — заек и лъвица — все така гледаха пистолетите на Джак и Кари. При появата ми отместиха погледи към мен и пълните устни на жената започнаха да се извиват в усмивка.
Приближиха се Мики и Анди и застанаха до мен. Усмивката на жената се стопи, за да отстъпи място на мрачна гримаса.
— Кари — обадих се аз. — Ти и Джак останете както сте. Мики и Анди да влязат, за да приберат божиите дарове.
Щом двамата детективи престъпиха прага, изведнъж се случиха няколко неща. Пападопулос се разпищя.
Голямата Флора се метна към него и го блъсна към задната врата.
— Бягай! Бягай! — изкрещя тя.
Залитайки, препъвайки се, той политна през стаята.
Флора държеше два пищова, които като по чудо се бяха появили в ръцете й. Едрото й тяло сякаш изпълваше стаята и сякаш с усилие на волята тя се бе превърнала във великанка. Нахвърли се право върху пистолетите на Джак и Кари, като препречи задната врата и предпази бягащия мъж от огъня им.
В периферното ми зрение нещо се мярна — Анди Макелрой се бе задвижил. Сложих ръка върху пищова на Джак.
— Не стреляй — промърморих в ухото му.
Пистолетите на Флора изгърмяха едновременно. Но тя вече падаше. Анди бе връхлетял отгоре й. Беше се хвърлил в краката й както човек би хвърлил камък. Когато тя залитна, Том-Том Кари престана да бездействува. Първият му куршум мина толкова близо до едрата жена, че сряза кичур от русата й коса и накъдри друг. Но профуча покрай нея — за да улучи Пападопулос в момента, в който вече излизаше през вратата. Уцели го ниско в гърба и го повали на пода.
Кари стреля отново — отново — отново — в простряното на пода тяло.