— Излишно е — изръмжах. — По-мъртъв няма да го направиш.
Той се изсмя и свали оръжията.
— Сто и шест делено на четири — рече. От лошото му настроение не беше останала и следа. — Това прави двайсет и шест хиляди и петстотин долара — толкова струва за мен всеки един от тези куршуми.
Анди и Мики се бяха справили с Флора и я вдигаха от пода.
Погледнах пак мургавия и промърморих:
— Още не е свършило.
— Така ли? — Той като че ли се изненада. — Че какво още има?
— Отваряй си очите на четири и нека те ръководи съвестта ти — отвърнах и се обърнах към младия Кунихан. — Ела, Джак.
Поведох го през остъклената врата към терасата и се облегнах на страничните перила. Джак ме последва и застана пред мен, все така с пистолета в ръка, а лицето му беше бледо и изопнато от нервно напрежение. Погледнах през рамото му към стаята, от която току-що бяхме излезли. Анди и Мики — с Флора помежду им — седяха на дивана. Кари беше застанал отстрани и гледаше с любопитство към мен и Джак. Ние бяхме в центъра на петното светлина, падащо от вратата. Виждахме в стаята — впрочем Джак й беше обърнал гръб — и нас ни виждаха, но не можеха да ни чуят, ако говорехме тихо.
Точно това целях.
— А сега ми разкажи всичко — наредих на Джак.
— Та значи намерих аз прозореца… — започна момчето.
— Това го знам — прекъснах го аз. — Влязъл си вътре и си казал на приятелите си Пападопулос и Флора, че момичето е избягало, а ние с Кари всеки момент ще бъдем тук. Посъветвал си ги да се престорят, че си ги арестувал със собствени сили. По този начин ние с Кари ще влезем вътре — и право в клопката. Ако ти си зад гърба ни и ние в нищо не те подозираме, за вас тримата би било от лесно по-лесно да ни спипате. Сетне би могъл най-спокойно да отидеш на пътя и да кажеш на Анди, че съм те изпратил да доведеш момичето. Добър замисъл — само дето не знаеше, че вече съм се разбрал с Дик и Мики да ми бъдат подръка и че няма да допусна да се озовеш зад гърба ми. Но не това ме интересува сега. Искам да знам защо ни продаде и какво възнамеряваш да правиш оттук нататък.
— Да не си откачил? — Младежкото му лице изразяваше изумление, в хубавите му очи се четеше ужас. — Или просто се…
— Откачил съм, разбира се — признах си аз. — Ако не бях откачил, щях ли да те оставя да ме напъхаш в онзи капан в Саусалито? Но не бях толкоз луд, че след това да не събера две й две. Нито пък бях достатъчно шантав, за да не ми стане ясно, че Ан Нюхол се страхува да те погледне. И не съм толкова откачен, та да допусна, че можеш сам да плениш Пападопулос и Флора — ако те не са искали това. Да, откачен съм — но в границите на разумното.
Джак се изсмя — безразсъден младежки смях, но малко прекалено писклив. Очите му не се присъединиха към смеха на устата и гласа, а погледът му за миг се стрелна към пистолета в ръката му.
— Говори, Джак — замолих го с дрезгав глас и сложих ръка на рамото му. — Кажи, за бога — защо го направи?
Момчето затвори очи, преглътна мъчително, раменете му потръпнаха. Когато отново ме погледна, очите му бяха сурови, бляскави, изпълнени с весело безразсъдство.
— Най-лошото — рече, като освободи рамото си с рязко движение — е, че не бях добър детектив, нали? Не успях да те заблудя.
Премълчах.
— Спечели си правото да чуеш цялата история — продължи той след кратка пауза. Гласът му стана преднамерено монотонен, като че ли умишлено се стараеше да го изпразни от всякакъв нюанс, който би изразил чувство. Беше твърде млад, за да говори естествено. — Запознах се с Ан Нюхол преди три седмици у дома. Тя е съученичка на сестрите ми, макар че преди това не бях я виждал. Разбира се, веднага се познахме — аз знаех, че е Нанси Риган, а тя знаеше, че съм детектив от „Континентал“. Тръгнах да я изпратя и по пътя обсъдихме положението. След това ме доведе на среща с Пападопулос. Старчето много ми допадна, той също ме хареса. Разказа ми как със съвместни усилия бихме могли да натрупаме несметни богатства. И това е всичко. Перспективата за толкова пари изцяло съкруши моралните ми устои. Казах му за Кари веднага щом чух за него от теб, поведох те в онзи капан, както ти се изрази. Той прецени, че ще е най-добре, ако спреш да ни досаждаш, преди да си открил връзката между Нюхол и Пападопулос. След провала в Саусалито той поиска да опитам пак, но аз отказах да участвувам в нови провали. Няма нищо по-тъпо от неуспяло убийство. Ан Нюхол не може да бъде обвинена в друго освен в безразсъдство. Според мен тя и не предполага, че съм замесен в нещо повече от това, да не допусна някой да бъде арестуван. И това, скъпи ми Шерлок, е, кажи-речи, всичко.