— Ъхъ. Това и правя. Но ми е много досадно да скачам в таксита и да се мушкам в задни дворове.
Разговаряхме и пихме още няколко минути, след което си тръгнах, обадих се от една близка дрогерия на Дик Фоули и му дадох описанието и адреса на мургавия.
— Не искам да го следиш, Дик, а да разбереш кой го следи. След което не се отлепвай от преследвача. Можеш да започнеш от утре сутринта — тъкмо ще имаш време да изсъхнеш.
И толкоз за деня.
Когато се събудих, беше отвратителна дъждовна сутрин. Дали от времето или от прекалено активния предишен ден, раната на гърба ме смъдеше като половинметров цирей. Обадих се на доктор Канова, който живееше в апартамента под моя, и го помолих да ме види, преди да тръгне за кабинета си в центъра. Той смени превръзката и ми заръча няколко дни да си почина. Почувствувах се по-добре, но се обадих в агенцията и казах на Стария, че ще остана цял ден на легло и да ме безпокоят само в случай, че стане нещо много интересно.
Целия ден прекарах пред камината с изкуствения газов огън, четох и пуших цигари, които не се палеха като хората заради влажното време. Вечерта организирах по телефона партия покер, в която почти не участвувах. Накрая спечелих петнайсет долара, което беше с пет по-малко от алкохола, който изпиха гостите ми.
На другия ден гърбът ме болеше по-малко и денят ми се видя далеч по-прекрасен. Отидох в агенцията. На бюрото ми лежеше бележка, че Дъф е телефонирал да ме извести за затварянето на Ейнджъл Грейс Кардиган в градския пандиз за един месец. Намерих и познатата вече купчинка отчети от разните ни филиали за неспособността на щатните ни детективи да издирят каквото и да било относно Пападопулос и Нанси Риган. Тъкмо ги преглеждах, когато в стаята влезе Дик Фоули.
— Успях — доложи той. — Трийсет—трийсет и две годишен. Метър и шейсет и седем. Шейсет и пет кила. Русолява коса, светла кожа, сини очи, слабо лице, тук-таме пообелено. Доносник. Живее в някаква дупка на Седма улица.
— Какво правеше?
— Вървя една пряка подир Кари. Кари се отърва от него. Онзи го търси до два през нощта. Не го откри. Прибра се. Да продължа ли?
— Иди в бърлогата му и разбери кой е. Дребният канадец липсва около половин час.
— Сам Арли — докладва, като се върна. — Живее там от шест месеца. Уж бил бръснар, но едва ли някога е работил.
— Мога да направя две предположения относно този Арли — рекох. — Първото е, че той ме поряза по гърба онази нощ в Саусалито. А второто е, че нещо ще му се случи.
Дик никога не хвърля думи на вятъра, затова премълча.
Обадих се в хотела на Том-Том Кари и помолих да извикат мургавия.
— Елате тук — поканих го. — Имам новини.
— Веднага щом се облека и закуся — обеща той.
— Когато Кари си тръгне, залепи се за него — заръчах на Дик, след като затворих. — Ако към групата се присъедини и Арли, може би нещо ще се случи. Опитай се да видиш какво.
След това се обадих в полицейския отдел и си направих среща със сержант Хънт, за да отидем в апартамента на Ейнджъл Грейс Кардиган. Сетне се залових с изостаналите писма — чак докато Томи оповести пристигането на мургавия мъж от Ногалес.
— Онзи, дето ви следи — осведомих го веднага щом седна и взе да си свива цигара, — е бръснар на име Арли.
И му казах къде живее.
— Аха. Със слабо лице, русоляв, нали? Предадох му описанието на Дик.
— Същият омбре — съгласи се Том-Том Кари. — Знаете ли нещо друго за него?
— Не.
— Пъхнали сте Ейнджъл в пандиза.
Това прозвуча повече като обвинение, отколкото като въпрос, затова премълчах.
— Може да е за добро — продължи високият. — Така или иначе, трябваше вече да се отърва от нея. Щеше да обърка играта с глупостта си, когато дойде моментът да действувам.
— А скоро ли ще дойде?
— Зависи. — Той стана, прозя се и разкърши широките си рамене. — Но ако някой реши да не се храни, докато го спипам, няма да умре от глад. Напразно ви обвиних, че ме следите.
— От това не съм си развалил настроението.
Том-Том Кари се сбогува и си тръгна.
Аз отидох в Съдебната палата, подбрах Хънт и двамата се отправихме към апартамента на Буш Стрийт, където живееше Ейнджъл Грейс Кардиган. Домоуправителката — напарфюмирана дебелана с твърдо стиската уста и мек поглед — вече знаеше, че наемателката й е в дранголника. С готовност ни поведе нагоре към квартирата на момичето.
Ейнджъл не се оказа добра домакиня. Беше чисто, но много разхвърляно. Кухненският умивалник беше препълнен с мръсни съдове. Сгъваемото легло бе оправено надве-натри. Дрехи и какви ли не други женски атрибути висяха навсякъде — като се започне с банята и се свърши с кухнята.