Още преди Крилов, разбира се, баснята има място, и то почетно, в руската литература. С преводи от Езоп жанрът прониква по времето на Петър Велики и постепенно се утвърждава в творчеството на много писатели. Известни са „притчите на Антиох Кантемир“, с които, важно е да се посочи, се слага началото на руската художествена сатира. Басни пишат Ломоносов, Треднаковски, Херасков, Майков, Аблесимов и други, между които изпъква Сумароков, със самобитния си, почти гротесков присмех, Хемницер с философско-сатиричната си поетичност, Дмитриев с лириката си и изискаността на формата. Всеки от тях влага в жанра свои разбирания, дава му нови краски. И като обща характерност се очертава остротата на мисленето, чувството за справедливост и отрицанието на грозните явления от социалния ред.
Едва в басните на Крилов обаче, при съвършенството на баснения разказ и изумителната пластичност на образите, дълбоката и смела сатира става твърда и единствена основа за басненото изкуство. Тя е източникът на неговия реализъм и определя стойността на големите му поетични обобщения. „Като истински гениален човек — пише Белински за Крилов, — той не се е ограничил, подобно на други, с басненото в баснята, но й е придал изгарящия характер на сатирата и памфлета.“ И допълва: „В наше време баснята като нравоучителен род поезия е действително лъжлив род… Но баснята като сатира е истински род поезия.“
При това, необходимо е да се изтъкне, сатиричното перо на Крилов рисува чрез облика на многобройните и различни животни цяла панорама не толкова на отделните човешки слабости и недостатъци, колкото на онези прояви от обществените отношения, които противоречат с представите на народното съзнание за нравственост и социална правда. По този начин, като защищава интересите на обикновените хора и изразява техните стремежи, поетът засяга най-важни, жизнени въпроси на човешкото съществование и отстоява своята хуманистична и гражданска позиция. В това е и величието на баснописеца Крилов, и неувяхващото очарование на неговите кратки баснени истории, съхранили завинаги силата на истината и идеала.
Особено ярък е техният блясък и в „начина на изразяването“, както казва за тях Пушкин. Басните на Крилов са образец на колоритност и непринуденост в поетичния разказ, героите са почти осезаеми, огромно е интонационното богатство на живата разговорна реч. Тези черти естествено стават неотделими и задължителни за жанра.
След Крилов сатиричното съдържание на баснята намира нов подтик и укрепва на нова степен, когато се проявява с много по-определена социална активност и социална перспектива в края на XIX и началото на XX век.
Целенасочеността идва от остротата на обществените проблеми и от творческата енергия на писатели, свързани с работническото движение и с идеята за революционното преобразование на живота.
БЕЛЕЖКИ
Тази книга може да се разглежда и само като издание на поредицата „Сто шедьоври“. Но едно обстоятелство я прави в известна степен отличителна. Тя е първият сборник с басни от много автори, първата, така да се каже, баснена антология, която се появява у нас.
Това определя и особения й характер.
Естествено, подбраните творби са опит да се даде на читателя най-хубавото и представителното в жанра, онова, което със своята мисъл и образна сила се е откроило във времето и живее и до днес. Към изискванията за висока художествена стойност се прибави желанието да се покаже дългият 2500-годишен път на баснята, различните разбирания за нейната същност, богатството на сюжетите й. Повече внимание се обърна на литературите, в които басненото изкуство има изразена традиция. Подчертано е мястото на големите майстори-баснописци, но са включени и поети, които са писали басни между другото си литературно творчество.
В този смисъл в книгата е вложен отчасти и познавателен елемент.
Преобладават басните, в които жанрът се проявява с истинския си вид, в сатирично-поетичния си облик. От тях са предпочетени онези, в които сатиричното съдържание е близко на съвременника.
При работата над книгата, освен оригиналните текстове на отделните автори, са ползвани и материали от чуждестранни сборници, между които трябва да се отбележат съветските „Класическая басня“ на М. Л. Гаспаров, И. Ю. Подгаецкая и „Руская басня“ на Н. Степанов.