Лицето на Херберт грейна – беше разбрал!
„Автошколата на Айнщайн“ скоро се превърна в успешна фирма. Почти всички хора на острова, които имаха нужда от шофьорска книжка, искаха да се учат при симпатичния бял мъж. А Херберт бързо се ориентира в ролята си. Лично той водеше часовете по теория, където дружелюбно, но авторитетно обясняваше неща като например, че е важно да не се кара прекалено бързо на пътя, защото тогава човек може да катастрофира. Но не трябва да се шофира и твърде бавно, защото тогава човек пречи на движението. Учениците слушаха и си записваха. Учителят очевидно си разбираше от работата.
След шест месеца останалите две автошколи на острова фалираха и Херберт се превърна в монополист. Разказа за това на Алан по време на едно от ежеседмичните си посещения на плажа.
– Гордея се с теб, Херберт – каза Алан. – Точно ти да станеш автомобилен инструктор! При положение че тук карат в лявата лента...
– В Индонезия в лявата лента ли карат? – попита Херберт изненадано.
Аманда не беше седяла със скръстени ръце, докато съпругът й градеше фирмата, която бе получил като подарък. Бе инвестирала в образованието си и сега имаше диплома за икономист. Вярно, че процесът бе отнел няколко седмици и беше доста скъп, но накрая държеше документа в ръце. Бе завършила с пълно отличие един от най-престижните университети на остров Ява.
Един ден се разхождаше по плажа и размишляваше. Сега, когато имаше завършено образование, с какво можеше да се захване, с което да допринесе за семейното щастие? Икономист или не, все още й беше трудно да брои и смята. Но дали не можеше да... възможно ли беше... Да, какво пък, помисли си Аманда Айнщайн.
– Ще вляза в политиката!
Аманда Айнщайн създаде партия, която нарече Либерално-демократична партия на свободата (думите либерална, демократична и свобода според нея звучаха добре заедно). В нея веднага се включиха шест хиляди членове фантоми, които смятаха, че Аманда трябва да се яви на изборите за губернатор през есента. Настоящият губернатор щеше да се оттегли поради напреднала възраст и преди у Аманда да се зароди идеята за участие в политиката, имаше само един вероятен кандидат, който да заеме мястото му. Сега кандидатите станаха двама. Единият беше мъж и принадлежеше към кастата педана, а другият беше жена от кастата шудра. Беше ясно като бял ден, че изходът от изборите няма да е в полза на Аманда. Само че тя имаше цял куп долари.
Херберт нямаше нищо против, че неговата любима се захваща с политика, но знаеше, че Алан не харесва политиката като цяло, а след годините, прекарани в ГУЛАГ, беше особено зле настроен към комунизма.
– Ние комунисти ли ще бъдем? – попита Херберт притеснено.
Не, Аманда нямала такива намерения. Във всеки случай тази дума не фигурирала в името на партията. Ала ако Херберт настоявал да бъдат комунисти, сигурно можели да я добавят.
– Либерално-демократична комунистическа партия на свободата – каза Аманда, за да изпробва как звучи името.
Беше малко дълго, но можеше и да успее да се наложи.
Ала Херберт не бе имал предвид това, а точно обратното. С колкото по-малко политика се занимаваше партията им, толкова по-добре.
След това обсъдиха и въпроса как да финансират кампанията си. Според Аманда нямало да имат цял куп долари, когато я приключат, защото им трябвали много пари, за да спечелят. Какво мислел Херберт?
– Мисля, че ти си човекът в семейството, който разбира най-много от тези въпроси, а и в мое лице нямаш сериозна конкуренция – каза Херберт.
– Добре – каза Аманда. – Значи, ще използваме една трета от капитала за моята предизборна кампания, една трета за подкупи на ръководителите на изборните райони и една трета, за да подроним репутацията на основния противник, а последната една трета ще запазим за черни дни. Какво мислиш за това?
Херберт се почеса по носа и не си помисли нищо. Вместо това разказа на Алан за плановете им и Алан въздъхна при мисълта, че един човек, който не умееше да различи водка от бананов ликьор, сега смяташе, че може да бъде губернатор. Е, какво пък, бяха получили цял куп долари от Мао Дзъдун и неговият дял му беше повече от достатъчен. Затова обеща на Херберт и Аманда, че ще им даде още малко пари, когато изборите приключат. След това обаче не искал и да чува за начинания, от които Херберт и Аманда нищо не разбират.