Херберт благодари за предложението. Алан беше толкова добър човек.
Оказа се обаче, че помощта на Алан няма да е необходима. Изборите за губернатор бяха огромен успех за Аманда. Тя спечели с осемдесет процента от гласовете срещу двайсет и два процента за противника, според когото фактът, че общият сбор от процентите надвишаваше сто, говореше за нагласен вот. Скоро след това съдът отхвърли това обвинение и заплаши загубилия кандидат със сериозни последствия, ако продължи да клевети избраната за губернатор госпожа Айнщайн. Малко преди решението на съда да бъде съобщено, Аманда и председателят на съда се бяха срещнали на чаша чай.
Докато Аманда Айнщайн бавно, но сигурно превземаше целия остров, а съпругът й Херберт учеше хората да карат кола (без самият той да сяда зад волана, освен ако не беше крайно наложително), Алан си почиваше на плажа под чадъра с подходящо питие в ръка. Откакто Аманда бе напуснала, почти винаги получаваше в чашата си точно напитката, която желаеше.
Освен да седи там, където седеше, и да пие това, което пиеше, Алан прелистваше и международните вестници, които поръчваше, хранеше се, когато беше гладен, и си подремваше в стаята, когато му се замаеше главата.
Дните преминаваха в седмици, седмиците в месеци, месеците в години, без на Алан да му омръзне да си почива. След петнайсет години все още имаше цял куп долари. Това се дължеше отчасти на огромната сума пари, която Мао им беше дал в самото начало, но и на факта, че след известно време Аманда и Херберт купиха хотела, където Алан бе отседнал, и той веднага се превърна в единствения гост, който не плащаше за престоя си.
Алан бе станал на шейсет и три и все така не се напрягаше повече от необходимото, докато Аманда продължаваше да жъне успех след успех на политическото поприще. Тя имаше висок рейтинг сред населението според проучванията на статистическия институт, който беше собственост на една от сестрите й. Освен това Бали бе класифициран като най-слабо корумпирания регион в Индонезия от организация за защита на човешките права. Вярно, че Аманда бе подкупила цялото й ръководство, но все пак...
Въпреки всичко борбата срещу корупцията беше едно от трите основни направления в политическата платформа на Аманда. Госпожа Айнщайн дори въведе часове по антикорупция във всички училища в Бали. Един директор в Денпасар първоначално се беше противопоставил – според него всичко това можело да има обратния ефект. Но тогава Аманда го повиши в председател на училищния борд, където той получаваше двойно по-висока заплата, така че всичко беше наред.
На второ място беше борбата на Аманда срещу комунизма. Малко преди да бъде избрана за губернатор за пръв път, госпожа Айнщайн уреди да бъде забранена местната комунистическа партия, която се развиваше прекалено бързо за нейния вкус. По този начин успя да спечели изборите с много по-ограничен бюджет.
За третото направление й помогнаха Херберт и Алан, благодарение на които разбра, че не навсякъде по света е трийсет градуса през цялата година. Особено в това, което наричаха Европа, беше доста хладно, а най-зле беше на север, откъдето идваше Алан. На Аманда й хрумна, че може би има един куп зъзнещи богаташи по целия свят, които трябва да бъдат насърчени да дойдат на Бали, за да се стоплят и да разпуснат. Така че тя подкрепи развитието на туризма, като даде редица разрешения за строителство на луксозни хотели върху земя, която самата тя бе купила.
В останалото време се стараеше да се грижи за близките и роднините си възможно най-добре. Баща й, майка й, сестрите, чичовците, лелите и братовчедките й получиха високоплатени ръководни длъжности в балийското общество. Всичко това доведе до преизбирането на Аманда за губернатор два пъти. Втория път избирателната активност в нейна полза дори се повиши.
През годините Аманда успя да роди и двама сина: първо Алан Айнщайн (Херберт дължеше толкова много на Алан), последван от Мао Айнщайн (заради онзи цял куп долари, който им бе свършил такава добра работа).
Ала един ден на хоризонта се появиха облаци. Всичко започна, когато вулканът Гунунг Агунг изригна. За Алан, който се намираше на седемдесет километра, пряката последица беше, че димът закри слънцето. За други беше по-зле. Хиляди хора умряха, а още повече бяха принудени да напуснат острова. Губернаторката на Бали, която до този момент се беше радвала на такава широка популярност, не направи нищо за овладяване на ситуацията. Тя дори не проумяваше, че от нея се очаква да вземе редица важни решения.