7 Област в Централна Швеция. – Б. пр.
В това отношение болшевиките били поне толкова зле, колкото шведите. Според Фабе краят на социализма щял да настъпи, когато всички се опитат да се избият взаимно, докато не остане само един, който да командва. Затова по-добре било от самото начало да се застане на страната на цар Николай II – способен и образован човек с широк поглед към света.
В известен смисъл Фабе знаел какво говори – дори се бил срещал с царя, при това повече от веднъж. Според него царят по природа бил с добро сърце. Просто до този момент му се били случили куп беди, но пък това не можело да продължава вечно, нали? Лошата реколта и болшевишките бунтове също имали своя дял. Немците пък започнали да негодуват само задето царят мобилизирал армията си. А той го направил единствено с цел опазване на мира. В крайна сметка не царят убил ерцхерцога и неговата съпруга в Сараево, нали?
Така разсъждаваше Фабе, който и да бе той, и до известна степен бе повлиял на бащата на Алан да мисли като него. Освен това бащата на Алан изпитваше съчувствие към царя заради гореспоменатите беди. Лошият късмет не можеше да продължава до безкрай – това важеше както за руските царе, така и за обикновените хорица от района на Флен.
Алан и майка му не получиха и пукната пара от Русия, но веднъж, след няколко години, пристигна един пакет с декоративно великденско яйце, покрито с емайл. Бащата пишеше, че го спечелил на карти от руския си другар, който освен да пие, да философства и да играе на комар, основно се занимавал с изработването на такива яйца.
Майката на Алан чисто и просто се вбеси и каза, че проклетият безделник е можел най-малкото да изпрати истинско яйце, за да има семейството какво да яде. Първоначално смяташе да изхвърли подаръка през прозореца, но после размисли. Бакалинът Густавсон може би щеше да даде някоя пара за него; той винаги се правеше на интересен, а според майката на Алан яйцето беше повече от необичайно.
Представете си изумлението й, когато след два дни размисъл бакалинът Густавсон й предложи осемнайсет крони. Вярно, под формата на опростени дългове, но все пак беше нещо.
От този момент нататък майката се надяваше да получи още яйца по пощата, но вместо това научи от последвалото писмо, че генералите на царя изоставили своя самодържец, който бил принуден да абдикира. Бащата на Алан проклинаше изработващия яйца Фабе, който избягал в Швейцария. Що се отнасяше до него самия, той щял да остане и да се бори срещу тоя палячо, който поел властта – така наречения Ленин.
От цялата тази работа се чувстваше лично засегнат, тъй като Ленин бе забранил частната собственост, ден след като бащата на Алан бе закупил дванайсет квадратни метра, на които възнамеряваше да отглежда шведски ягоди. „Платих за парцела само четири рубли, но не могат да ми го национализират просто така“ – пишеше бащата на Алан в последното си писмо до дома. Накрая завършваше с: „Това означава война!“.
А война действително се водеше – почти в целия свят и вече от няколко години. Беше избухнала малко след като Алан започна работа като момче за всичко в „Нитроглицерин“ ООД. Докато товареше сандъците с динамит, слушаше разговорите на работниците за случващото се по света. Чудеше се как може да са толкова осведомени, но най-странно му беше колко много страдания могат да предизвикат възрастните. Австро-Унгария обяви война на Сърбия. Германия обяви война на Русия. След това Германия превзе Люксембург точно преди да обяви война на Франция. Великобритания пък обяви война на Германия, а немците отвърнаха, като обявиха война на Белгия. Тогава Австро-Унгария обяви война на Русия, а Сърбия обяви война на Германия.
И все в този дух. Японците се включиха, последвани от американците. По някаква причина британците окупираха Багдад, а след това и Йерусалим. Гърците и българите започнаха да воюват помежду си, руският цар абдикира, а след това арабите завзеха Дамаск...
„Това означава война!“ – бе възкликнал бащата на Алан. Малко по-късно цар Николай II и цялото му семейство бяха екзекутирани от поддръжници на Ленин. Алан си помисли, че в крайна сметка лошият късмет на царя така и не го бе напуснал.
След няколко седмици шведската мисия в Петроград изпрати телеграма до Иксхулт, с която съобщаваше, че бащата на Алан е мъртъв. В задълженията на отговорния служител не влизаше предоставянето на допълнителна информация, но вероятно той не бе успял да се въздържи.