След тази новина животът на прокурор Кони Ранелид беше на път да се разпадне. Случаят със стогодишния троен убиец трябваше да бъде професионалният пробив, който прокурорът чакаше от толкова отдавна и който напълно заслужаваше.
Ала сега се оказваше, че жертва номер едно, която бе умряла в Сьодерманланд, бе умряла отново след три седмици в Джибути, и че жертва номер две, която бе умряла в Смоланд, по-късно бе сторила същото в Рига.
След като прокурорът си пое дълбоко дъх през отворения прозорец на кабинета си и преброи до десет, мозъкът му започна отново да работи. Ранелид си помисли, че трябва да се обади на Аронсон. И инспекторът трябваше да намери жертва номер три. И трябваше да има ДНК връзка между столетника и третия мъртвец. Просто трябваше.
В противен случай Ранелид се беше издънил.
Когато инспектор Аронсон чу гласа на прокурора в телефонната слушалка, веднага започна да му разказва, че преди малко е намерил Алан Карлсон, който в момента е под арест.
– Що се отнася до останалите трима, подозирам, че са някъде наблизо, но мисля, че е най-добре първо да се обадя за подкрепление...
Прокурорът прекъсна инспектора и отчаяно му разказа, че жертва номер едно е била намерена мъртва в Джибути, а жертва номер две в Рига, и че веригата от косвени улики е на път да се разкъса.
– Джибути? – попита инспекторът. – Къде е това?
– Не знам – отговори прокурорът, – но тъй като се намира на повече от двайсет километра от Окерш Стюкебрук, правдоподобността на моя казус драстично намалява. Сега трябва да откриеш жертва номер три, чуваш ли, Йоран? Трябва!
В този момент на верандата се появи съненият Пер-Гунар Йердин. Той кимна учтиво, но сдържано на инспектор Аронсон, който го гледаше и не вярваше на очите си.
– Мисля, че номер три току-що откри мен – каза той на прокурора.
Глава 23
1968
Задълженията на Алан в посолството на Индонезия в Париж не изискваха кой знае какви усилия. Новият посланик госпожа Аманда Айнщайн му даде собствена стая, в която имаше и легло, и му каза, че отсега нататък е свободен да прави, каквото си иска.
– Но ще те помоля да ми помагаш като преводач, ако в някакъв момент стане толкова напечено, че се наложи да се срещам с хора от други страни – добави Аманда.
Алан отговори, че не изключва тази възможност, предвид естеството на новия й пост.
– Ако съм разбрал правилно, първият чужденец ще се появи още утре – каза Алан.
Аманда се разфуча, като се сети, че на следващия ден трябва да отиде в Елисейския дворец, за да връчи акредитивните си писма. Церемонията щеше да трае не повече от две минути, но това беше предостатъчно за човек, който имаше склонност да говори само глупости, а Аманда беше наясно, че нейният случай е точно такъв.
Алан се съгласи, че от време на време Аманда действително изричала по нещо неуместно, но я увери, че ще се справи добре пред президента Дьо Гол, ако през тези две минути говори само на индонезийски, а в останалото време се усмихва дружелюбно и кима.
– Как каза, че е името на президента? – попита Аманда.
– Говори само на индонезийски – посъветва я Алан отново. – Или още по-добре, на балийски.
След това Алан излезе да се поразходи из френската столица. От една страна, защото искаше да се поразтъпче след повече от петнайсет години на плажа, а от друга, защото тъкмо се беше погледнал в огледалото и си беше спомнил, че не се е подстригвал или бръснал някъде от изригването на вулкана през 1963 годинa.
Само че се оказа невъзможно да намери отворен фризьорски салон. Или каквото и да било друго. Всичко беше затворено, хората стачкуваха, окупираха сгради, демонстрираха, обръщаха коли, крещяха, псуваха и се замеряха с каквото им падне. Барикади имаше и по улицата, по която Алан се движеше с наведена глава. Всичко това му напомни за Бали от последните години. Само въздухът беше малко по-хладен. Алан се отказа от разходката, обърна се и влезе обратно в посолството.
Там бе посрещнат от един разстроен посланик. Току-що се бяха обадили от Елисейския дворец и бяха казали, че двеминутната церемония ще бъде заменена от дълъг обяд, че госпожа Айнщайн може да доведе съпруга си, както и личния си преводач, че президентът Дьо Гол възнамерява да покани и министъра на вътрешните работи Фуше, и – не на последно място – че американският президент Линдън Джонсън също ще присъства.