Шарл дьо Гол лично се обади в индонезийското посолство в Париж и потърси господин Алан Карлсон, за да му връчи медал за заслуги. Ала от посолството му отговориха, че Алан Карлсон не работи вече там и никой, дори и посланикът, не знае къде е отишъл.
Глава 24
Четвъртък, 26 май 2005 г.
Прокурор Ранелид трябваше да се опита да спаси и малкото, което можеше да бъде спасено от кариерата и професионалната му чест. Воден от идеята, че „превенцията е най-доброто лекарство“, той свика пресконференция същия следобед, за да съобщи, че току-що е отменил заповедите за задържане на тримата мъже и жената по случая с изчезналия столетник.
Ранелид бе добър в много неща, но не и в това да признава собствените си грешки и недостатъци. Прокурорът се оплете в обясненията си, че независимо от отмяната на заповедите за задържане, Алан Карлсон и неговите приятели, които бяха открити по-рано същия ден, все пак са виновни. Ранелид твърдеше, че до момента е действал правилно и че единственото ново в случая е, че доказателствата леко са се променили, в резултат на което и заповедите за задържане вече не са валидни.
Тогава представителите на медиите, естествено, попитаха по какъв начин доказателствата са се променили и прокурор Ранелид им предаде в подробности най-новата информация от Министерството на външните работи във връзка със смъртта на Бюлунд и Хултен съответно в Джибути и Рига. След това приключи изявлението си, като каза, че законът понякога изисква заповедите за задържане да бъдат отменяни, колкото и неприятно да е това.
Ранелид усещаше, че не бе прозвучал особено убедително. И опасенията му веднага се потвърдиха, когато журналистът от „Дагенс Нюхетер“ погледна над очилата си и се впусна в един монолог, в който преобладаваха неудобни за прокурора въпроси.
– Правилно ли разбирам, че въпреки новите обстоятелства вие все още смятате, че Алан Карлсон е виновен за предумишлено или непредумишлено убийство? Означава ли това, че според вас стогодишният Алан Карлсон е принудил трийсет и две годишния Бенгт Бюлунд да отиде с него в Джибути на Африканския рог, където вчера следобед го е взривил, но самият той е останал невредим, след което бързо се е върнал във Вестерйотланд, където – по ваши думи – е бил намерен днес сутринта? Може ли да опишете с какъв транспорт се е придвижил Карлсон, като се има предвид фактът, че, поне доколкото ми е известно, не се осъществяват директни полети между Джибути и Вестерйотланд, а и по-рано бе съобщено, че Алан Карлсон няма валиден паспорт?
Прокурор Ранелид си пое дълбоко въздух и каза, че очевидно не е бил разбран правилно. Нямаше никакво съмнение, че Алан Карлсон, Юлиус Юнсон, Бени Юнгберг и Гунила Бьорклунд са невинни по предишните обвинения.
– Повтарям, никакво съмнение – каза Ранелид, който в последния момент реши да смени тактиката.
Ала и това не беше достатъчно за проклетите журналисти.
– По-рано подробно описахте хронологията и географията на трите предполагаеми убийства. Ако сега се оказва, че заподозрените са невинни, как би изглеждал новият ход на събитията? – попита репортерката от местния вестник.
Това вече преля чашата. Представителката на местния вестник не трябваше да си въобразява, че има право да го критикува.
– Поради технически съображения, свързани с разследването, към момента не мога да кажа повече – завърши Ранелид и се изправи.
„Технически съображения, свързани с разследването“, беше фраза, която неведнъж бе спасявала не един прокурор от не едно трудно положение, но точно този път номерът не мина. Прокурорът в продължение на няколко седмици бе тръбил за причините, поради които четиримата бяха считани за виновни, и сега журналистите смятаха, че е редно да отдели поне една-две минути, за да обясни защо са невинни. Или както всезнайкото от „Дагенс Нюхетер“ се изрази:
– Как може поради технически съображения, свързани с разследването, да е тайна какво са правили четирима невинни?
Прокурор Ранелид се намираше на ръба на пропаст. Почти по всичко личеше, че ще се строполи в нея – ако не веднага, то след някой и друг ден. Ала той имаше едно предимство пред журналистите. За разлика от тях, на него му беше известно точното местонахождение на Алан и останалите от групата. Вестерйотланд беше голяма провинция. Това щеше да бъде последният му шанс. Прокурорът каза:
– Може ли поне веднъж да ме изслушате докрай? Поради технически съображения, свързани с разследването, към момента не мога да кажа повече. Но утре в 15.00 часа ще дам нова пресконференция и тогава възнамерявам да опиша какво точно се е случило.