– Добре, една чаша, за да отбележим факта, че всички сте невинни. Предполагам, че полицията няма да има нищо против – каза той. – Или ако се налага, дори и две – все пак вие сте доста на брой...
Минаха два-три часа на всеобщо веселие, когато телефонът на инспектора пак иззвъня. Отново се обаждаше прокурор Ранелид, който разказа на Аронсон, че поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата току-що е обявил пред пресата, че тримата мъже и жената са невинни, и то на практика по необратим начин. Добави, че в рамките на едно денонощие трябва да знае какво всъщност се беше случило между настоящия ден и деня, в който старецът Карлсон бе скочил през прозореца, тъй като пресата щеше да очаква тази история на следващия ден в три следобед.
– С други думи, добре си се наредил – обобщи леко подпийналият инспектор.
– Умолявам те, Йоран, трябва да ми помогнеш! – каза прокурорът.
– Но как? Като преместя труповете от едно място на друго ли? Или като убия хора, които са проявили нахалството да не са толкова мъртви, колкото на теб би ти се искало?
Ранелид призна, че всъщност вече е обмислял последното предложение, но го е отхвърлил като неособено практично в създалата се ситуация. Не, това, на което прокурорът се надявал, било Йоран внимателно да поговори с Алан Карлсон и неговите... съучастници... и да ги попита дали биха се съгласили Ранелид да ги посети на следващата сутрин и да проведе с тях един – съвсем неформален, разбира се – разговор... за да се внесе яснота върху събитията от последния месец. И още нещо – Ранелид обеща, че ще помоли четиримата за извинение от името на сьодерманландската полиция.
– От името на сьодерманландската полиция ли? – попита Аронсон.
– Да... или... по-скоро от мое име – измънка прокурорът.
– Разбрано. Изчакай малко, Кони, сега ще проверя и ще ти се обадя след няколко минути.
Инспектор Аронсон затвори и съобщи на компанията добрата новина, че прокурор Ранелид току-що е дал пресконференция, по време на която е подчертал колко невинни са Алан Карлсон и неговите приятели. След това предаде молбата на прокурора да ги посети на следващата сутрин, за да поговори с тях.
Хубавицата разпалено се възпротиви, като обясни, че едва ли би довело до нещо добро, ако седнат и опишат в подробности събитията от последните седмици точно на прокурора. Юлиус беше съгласен с нея. Ако са те обявили за невинен, значи си невинен, и точка по въпроса.
– А за мен това е нещо ново, така че би било ужасно, ако невинността ми трае по-малко от двайсет и четири часа – добави Юлиус.
Но Алан каза, че приятелите му трябва да спрат да се тревожат за всяка дреболия. Журналистите нямало да ги оставят на мира, докато не изтръгнат от тях цялата история от игла до конец. Така че по-добре да разкажат на един прокурор, отколкото във фермата да гъмжи от журналисти в продължение на седмици.
– А и имаме цяла вечер на разположение, за да измислим какво да кажем – отбеляза Алан.
Инспектор Аронсон предпочиташе това последното да не го беше чул. Той се изправи, за да напомни за присъствието си и да предотврати изричането на още информация, която не бе предназначена за ушите му. Каза, че вече е време да се прибира. Ако Бени можел да го закара до хотела му във Фалшьопинг, щял да му бъде много благодарен. По пътя възнамерявал да се обади на прокурора и да му каже, че може да дойде около десет часа на следващия ден, ако групата одобрявала. По същото време Аронсон щял да пристигне във фермата с такси, за да вземе колата си. Между другото, можел ли да пийне още малко от това отлично българско шампанско, преди да си тръгне? А, унгарско ли било? Всъщност нямало кой знае какво значение.
Инспектор Аронсон получи пълна чаша, изпи я на един дъх, почеса се по носа и седна в колата до Бени. След това издекламира през сваления прозорец:
Ах, да имахме, добри ми приятели,
ведрò унгарско вино за жадните ни гърла...
– Карл Микаел Белман34 – кимна почти литературоведът Бени.
34 Карл Микаел Белман (1740–1795) – шведски поет и композитор, наричан „национален поет на Швеция“. – Б. пр.
– Иоан 8:7 – не го забравяйте утре сутрин, инспекторе – спонтанно извика Босе след тях. – Иоан 8:7!
Глава 25
Петък, 27 май 2005 г.
Разстоянието между Ескилстюна и Фалшьопинг не се минава толкова лесно. Кони Ранелид бе принуден да стане по изгрев слънце (след една безсънна нощ), за да стигне до фермата на Босе в десет часà. Срещата не можеше да продължи повече от час, защото в противен случай плановете му щяха да се провалят. Пресконференцията започваше в три следобед.