На Кони Ранелид направо му се плачеше, докато караше към фермата. Голямата победа на справедливостта – така щеше да се казва книгата му. Да бе! Ако съществуваше някаква справедливост въобще, то в този момент мълния трябваше да удари онази проклета ферма и всички вътре да изгорят. След това прокурорът щеше да каже на журналистите, каквото си поиска.
Инспектор Аронсон се събуди около девет часà с известни угризения на съвестта заради събитията от предишния ден. Беше пил шампанско с потенциалните престъпници и с ушите си беше чул Алан Карлсон да казва, че ще измислят някаква история за пред прокурор Ранелид. Беше ли Аронсон на път да се превърне в съучастник? И ако да, в какво точно?
Когато се прибра в хотела предишната вечер, инспекторът провери Иоан 8:7 в Библията, която намери в стаята си. Взе я и отиде до бара на хотела, където прекара няколко часа в четене в компанията на един джин с тоник, последван от още един, последван от още един...
Въпросната глава разказваше за жената, която извършила прелюбодейство и която фарисеите завели при Исус, за да го поставят пред дилема. Ако Исус смятал, че жената не трябва да бъде убита с камъни за престъплението си, той щял да се противопостави на самия Моисей (Трета книга Моисеева). Ако пък Исус застанел на страната на Моисей, тогава щял да се изправи срещу римляните – единствените, които имали право да изпълняват смъртно наказание. С Моисей ли щял да се скара Исус, или с римляните? Фарисеите вярвали, че са поставили Учителя в безизходица. Ала Исус затова бил Исус, защото след като поразмишлявал известно време, рекъл:
– Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
По този начин Исус избегнал спора както с Моисей, така и с римляните, а не на последно място и с фарисеите, стоящи пред него. Фарисеите започнали да се разотиват един по един (мъжете, разбира се, по принцип не са лишени от грехове). Накрая останали само Исус и жената.
– Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? – попитал Исус.
Тя отвърнала:
– Никой, Господи!
Исус й рекъл:
– И Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.
Инспекторът не беше загубил полицейския си нюх и беше сигурен, че усеща нещо нередно в цялата история с изчезналия столетник. Но предишния ден Карлсон, Юнсон, Юнгберг, Бьорклунд и Йердин бяха обявени за невинни от прокурор Ранелид, а и кой беше Аронсон, че да ги нарича престъпници? Те бяха една наистина приятна група от хора, а и както Исус съвсем правилно бе отбелязал, кой можеше да хвърли първия камък? Аронсон се замисли за някои по-тъмни моменти от собственото си минало, но преди всичко се ядосваше на прокурора, който би предпочел симпатягата Йердин да се прости с живота си, стига това да послужи на целите му.
– По дяволите, Ранелид, оправяй се сам – каза Йоран Аронсон и слезе с асансьора до ресторанта на хотела.
Докато закусваше мюсли, препечен хляб и пържени яйца, инспекторът прегледа „Дагенс Нюхетер“ и „Свенска Дагбладет“. И двата вестника предпазливо намекваха, че прокурорът се беше провалил в случая с изчезналия столетник, който първо бе заподозрян в убийство, а впоследствие оневинен. Вестниците обаче трябваше да признаят, че нямаха достатъчно информация по въпроса. Местонахождението на самия столетник беше неизвестно, а прокурорът не искаше да каже нещо повече преди следващата пресконференция в петък следобед.
– Както казах, оправяй се сам, Ранелид – повтори Аронсон на себе си.
След това си поръча такси до фермата на Босе, където пристигна в девет и петдесета и една минути, точно три минути преди прокурора.
От метеорологична гледна точка не съществуваше никакъв риск така желаната от прокурора мълния да удари фермата. Ала беше облачно и хладно, затова обитателите й бяха планирали срещата да се проведе вътре в просторната кухня.
Предишната вечер се бяха разбрали да представят на прокурора една по-различна история и за всеки случай я бяха репетирали отново на закуска. Всички бяха наясно с ролите си в предстоящото представление, като все пак не забравяха, че истината винаги се помни по-лесно, отколкото нейната противоположност. За този, който говори големи лъжи, нещата могат да станат наистина сложни, така че всички трябваше да внимават какво казват. Всякакви средства за разсейване на прокурора бяха повече от добре дошли.
– Мамка му, по дяволите! – обобщи Хубавицата всеобщото напрежение, преди инспектор Аронсон и прокурор Ранелид да бъдат въведени в кухнята.
Срещата с Кони Ранелид беше по-забавна за някои, отколкото за други. Ето как премина.