По неговите думи бащата на Алан заковал няколко дъски около парче земя с площ десетина квадратни метра и го обявил за независима република. Нарекъл малката си държава „Истинската Русия“, а след това умрял при размириците, които настъпили, когато двама войници пристигнали на мястото, за да съборят оградата. Бащата на Алан, твърдо решен да брани границите на държавата си, прибягнал до юмруците си, което пък попречило на двамата войници да го вразумят. Накрая представителите на реда не знаели какво друго да направят, освен да го застрелят между очите, за да могат да изпълнят задачата си на спокойствие.
– Не можа ли да умреш по някой не толкова идиотски начин? – промълви майката на Алан, когато прочете телеграмата.
Тя не бе очаквала, че мъжът й някога ще се върне вкъщи, но независимо от това в последно време бе започнала да таи някаква надежда, защото белите й дробове изнемогваха и не успяваше да поддържа предишното темпо при цепенето на дърва. Майката на Алан изпусна една хриптяща въздишка и с това сложи край на траура си. Съобщи на Алан, че нещата сега са такива, каквито са, и каквото има да става, ще става. След това нежно разроши косата на сина си и излезе, за да нацепи още дърва.
Алан не разбра какво точно бе имала предвид майка му. Все пак разбираше, че баща му е мъртъв, че майка му храчи кръв и че войната е свършила. Що се отнасяше до него, на тринайсетгодишна възраст той знаеше в подробности как се правят взривове със смес от нитроглицерин, целулозен нитрат, амониев нитрат, натриев нитрат, дървесно брашно, динитротолуол и други съставки. „Все ще ми послужи за нещо някой ден“ – помисли си Алан и отиде да помогне на майка си.
Две години по-късно майката на Алан бе надвита от кашлицата и отиде във въображаемия рай, където баща му вече се намираше. Тогава на прага на къщата се появи разлютеният бакалин, който смяташе, че майката е можела да си плати последните дългове, възлизащи на осем и половина крони, преди да умре, без да даде каквото и да било предизвестие. Алан обаче не възнамеряваше да допринася за благосъстоянието на Густавсон по какъвто и да било начин.
– Този въпрос ще трябва да обсъдите лично с майка. Да ви донеса ли лопата?
Макар и бакалин, Густавсон беше доста хилав, за разлика от петнайсетгодишния Алан. Момчето бе на път да се превърне в мъж и ако беше дори наполовина чалнат колкото баща си, кой знае какво можеше да му щукне, мислеше си бакалинът, който искаше да поживее още малко, за да брои и преброява парите си. Затова въпросът за дълга никога повече не бе повдигнат.
Алан не разбираше как майка му е успяла да спести няколкостотин крони. Ала парите ги имаше, така или иначе, и покриха разходите както за нейното погребение, така и за учредяването на фирма „Динамит-Карлсон“. Алан бе само на петнайсет, когато майка му почина, но бе научил всичко необходимо в „Нитроглицерин“ ООД.
Освен това експериментираше на воля в чакълената яма зад къщата, в резултат на което един ден кравата на най-близкия съсед, чието стопанство се намираше на два километра, пометна. Алан така и не научи за това произшествие, тъй като и съседът не искаше да си има вземане-даване с лудото момче на лудия Карлсон.
Алан бе запазил интереса си към случващото се в Швеция и по света. Поне веднъж седмично отиваше с колелото до библиотеката във Флен, за да се осведоми за най-новите събития. Там се запозна с пламенни младежи, които си приличаха по това, че до един искаха да го привлекат към някое политическо движение. Но интересът на Алан към събитията по света беше съчетан с пълна липса на интерес да участва в тях и да им влияе по какъвто и да било начин.
Това се дължеше на средата, в която Алан бе израснал. От една страна, бе представител на работническата класа – не може да се даде друго определение за момче, което напуска училище на девет, за да стане работник. От друга страна, уважаваше паметта на баща си, който през твърде краткия си живот бе успял да смени политическите си възгледи неведнъж. Започна от ляво, премина през възхвала на цар Николай II и завърши живота си с конфликт за земя с Владимир Илич Ленин.
Майка му пък, между пристъпите на кашлица, проклинаше всички от краля до болшевиките, като не пропускаше и шведския министър-председател, и бакалина Густавсон, и – не на последно място – бащата на Алан.
Самият Алан не беше някой глупак. Въпреки че бе ходил на училище само три години, това се бе оказало напълно достатъчно, за да се научи да чете, пише и смята. А работниците от „Нитроглицерин“ ООД бяха толкова осведомени по политическите въпроси, че събудиха и неговото любопитство към света.