– Първо бих искал да ви благодаря, че приехте да се срещнете с мен – наистина го оценявам – започна прокурорът. – Моля ви за извинение от името на... прокуратурата, че повечето от вас бяха обявени за издирване без каквото и да било основание. След като съм изяснил това, бих искал да ви помоля да ми разкажете какво се случи до този момент, откакто вие, господин Карлсон, скочихте през прозореца на стаята си в старческия дом. Искате ли да започнете, господин Карлсон?
Алан нямаше нищо против. Помисли си, че това, което предстоеше, можеше да се получи доста забавно. Старецът отвори уста и каза:
– С най-голямо удоволствие, господин прокурор, макар и да съм стар и немощен и паметта да ми изневерява. Съвсем добре си спомням, че скочих през онзи прозорец, за което си имаше сериозни причини, много сериозни причини. Разбирате ли, щях да ходя на гости на моя скъп приятел Юлиус Юнсон, а при него не можеш да отидеш без шише водка. Успях да се измъкна от старческия дом в един от редките моменти, в които не ме наблюдаваха, и да отида до магазина за алкохол, където купих въпросната водка. Е, не е необходимо да се ходи чак дотам, достатъчно е да се обадиш на... може би не трябва да ви казвам името му, тъй като не за това сте дошли, но той живее в центъра на града и продава водка на черно на половин цена. Но този път Еклунд не си беше вкъщи – опа, е, все пак ви казах името му – и аз нямах друг избор, освен да отида до магазина за алкохол. След това успях да вмъкна водката в стаята си и обикновено в такъв момент ми се ще да си пийна, но нали после щях да я изнасям, и то точно докато старшата сестра беше на смяна, а тя има очи и на гърба. Никак не е лесно да преметнеш старша сестра Алис, господин прокурор. Затова реших, че в случая е по-добре да тръгна към Юлиус през прозореца на стаята си. В същия ден навършвах сто години и не исках да ми конфискуват алкохола, който бях приготвил за почерпка по случай празника.
Прокурорът си помисли, че това може да се проточи. Старецът беше дърдорил вече известно време, без да каже нещо съществено. А след по-малко от час прокурорът трябваше да тръгне обратно за Ескилстюна.
– Благодаря ви, господин Карлсон, за интересните проникновения във връзка с трудностите да си набавите алкохол на рождения си ден, но се надявам, че ще ме извините, ако ви помоля да сте малко по-организиран, докато говорите, защото нямаме време. Разкажете ми сега за куфара и за срещата с Болта Бюлунд на гарата в Малмшьопинг.
– Ами да видим, как точно стана... Пер-Гунар се беше обадил на Юлиус, който се обади на мен и ми каза, че Пер-Гунар искал аз да отговарям за онези екземпляри на Библията, а аз не исках да отказвам, защото...
– Библията ли? – прекъсна го Ранелид.
– Ако позволите да се намеся, мисля, че мога да внеса малко яснота – каза Бени.
– Няма да е зле – отговори прокурорът.
– Значи, Алан е добър приятел с Юлиус, който от своя страна е добър приятел с Пер-Гунар – човека, когото смятахте за мъртъв, а Пер-Гунар е мой приятел, а аз съм брат на Босе – домакина на това приятно събиране, и годеник на Гунила – красивата дама отсреща, а Гунила се занимава с екзегетика и има допирни точки с Босе, който продава Библията – включително и на Пер-Гунар.
Прокурорът седеше с лист и химикал в ръка, но всичко бе изречено толкова бързо, че до момента не бе успял да запише и една дума. Първото, което попита, беше:
– Екзегетика?
– Да, тълкуване на текстовете на Библията – поясни Хубавицата.
Тълкуване на текстовете на Библията ли, помисли си Аронсон, който тихо седеше до прокурора. Беше ли възможно да тълкуваш Библията и същевременно да псуваш като Хубавицата? Ала не каза нищо. Ранелид сам трябваше да се оправя с тази каша и Аронсон не възнамеряваше да се намесва.
– Тълкуване на текстовете на Библията ли? – попита Ранелид, но в същия момент реши да премине нататък. – Както и да е, разкажете ми какво се случи с куфара и с Болта Бюлунд на гарата в Малмшьопинг.
Сега беше ред на Пер-Гунар Йердин да излезе на сцената.
– Ще позволите ли и аз да кажа нещо? – попита той.
– Разбира се – отговори прокурорът. – Ако това ще внесе някаква яснота по въпроса, и дяволът може да се изкаже.
– Що за език – каза Хубавицата възмутено и извъртя очи (с което напълно убеди инспектор Аронсон, че разиграваха фарс пред прокурора).
– „Дяволът“ навярно не е съвсем подходящо описание на моята личност, откакто открих Исус – каза Пер-Гунар Йердин. – Вие със сигурност сте чували за организацията Never Again, която ръководех. В началото зад името стоеше идеята, че членовете й никога вече няма да попадат зад решетките, и то не поради липса на законно основание за това. Напоследък обаче смисълът на Never Again се промени. Никога вече няма да се изкушаваме да нарушаваме законите – нито човешките, нито небесните.