– Затова ли Болта потроши чакалня на гара, малтретира касиер, след което отвлече автобус заедно с шофьора му? – поинтересува се Ранелид.
– Долавям известен сарказъм – каза Пер-Гунар Йердин. – Но само понеже аз съм видял светлината, не означава, че и колегите ми са я видели. Един от тях отиде в Южна Америка, за да се посвети на мисионерство, но останалите двама свършиха зле. Бях възложил на Болта да вземе този куфар, в който имаше двеста екземпляра от Библията, от Босе, който щеше да пътува от Упсала до Фалшьопинг. Библията ми трябва, за да мога с нейна помощ да сея радост и светлина сред най-големите разбойници в страната.
До този момент собственикът на фермата Босе бе седял мълчаливо. Ала сега постави един тежък сив куфар на кухненската маса и го отвори. Вътре се намираха голям брой тънки и елегантни книги, подвързани с естествена кожа, със златни надписи, три разделителя, план за четене на Библията, цветни карти и какво ли още не.
– Уверявам ви, че не сте виждали такова превъзходно издание на Библията, господин прокурор – каза Босе Юнгберг убедено. – Ще позволите ли да ви подаря един екземпляр? Дори и представителите на прокуратурата трябва да търсят светлината.
Босе беше първият от групата, който не говореше врели-некипели, а наистина вярваше в думите си. Прокурорът навярно бе усетил това, защото започна да се разколебава в досегашното си убеждение, че всички тези приказки за Библията са измишльотини. Той прие Библията, която Босе му подаде, и си помисли, че незабавното спасение бе единствената възможност, която имаше пред себе си. Ала вместо това каза:
– Може ли веднъж завинаги да се върнем към настоящия въпрос? Какво се случи с проклетия куфар в Малмшьопинг?
– Не ругайте! – смъмри го Хубавицата.
– Сега сигурно пак е мой ред – каза Алан. – Отидох до гарата малко по-рано, отколкото първоначално възнамерявах, защото Юлиус ме бе помолил от името на Пер-Гунар. Преди това Болта се обадил на Пер-Гунар в Стокхолм и бил леко – с извинение – подпийнал! И както знаете, или както може би не знаете – аз не съм наясно с вашите навици по отношение на алкохола, така че не искам да седя тук и да намеквам нещо, но във всеки случай... Докъде стигнах? Та както знаете – когато водката влиза, умът излиза. Самият аз в състояние на опиянение веднъж казах повече, отколкото трябваше, в една подводница на двеста метра дълбочина насред Балт...
– За бога, говорете по същество! – каза прокурорът.
– Не споменавайте напразно името Господне – смъмри го Хубавицата.
Прокурор Ранелид отпусна чело върху едната си ръка, като в същото време няколко пъти си пое дълбоко въздух. Алан Карлсон продължи:
– Значи, Болта се обадил на Пер-Гунар в Стокхолм и му казал, че напуска неговия библейски клуб, защото възнамерява да се присъедини към Френския чуждестранен легион, но първо – и добре че сте седнали, господин прокурор, защото това, което ще кажа, е просто ужасно, – първо щял да изгори Библията на площада в Малмшьопинг!
– Ако трябва да сме по-точни, думите му били „тази проклета Библия“ – разясни Хубавицата.
– Така че тръгнах по петите на господин Болта, за да взема куфара от него, преди да е станало твърде късно. Времето често не стига, а понякога е дори по-ограничено, отколкото можем да си представим. Както например онзи път, когато генерал Франко за малко щеше да бъде взривен пред очите ми. Ала неговите подчинени действаха изключително съобразително, грабнаха генерала си и на практика го отнесоха на сигурно място.
– Какво общо има генерал Франко с тази история? – попита прокурорът.
– Нищо повече от това, че ми послужи като добър пример, господин прокурор. Малко яснота никога не е излишна.
– В такъв случай, какво ще кажете да внесете малко яснота по въпроса, който ви зададох? Какво стана с куфара?
– Господин Болта не искаше да ми го даде, а предвид възрастта и телосложението ми опитите да му го отнема със сила бяха обречени. По принцип мисля, че е ужасно, когато някои хора...
– Придържайте се към темата, господин Карлсон!
– Да, прощавайте, господин прокурор. Когато на господин Болта ненадейно му се наложи да посети тоалетната, за мен се отвори възможност да действам. Взех куфара и се качих на автобуса за Стренгнес, за да стигна до Бюринге и стария Юлиус, който седи ето там, или Юле, както понякога му казваме.
– Юле? – попита прокурорът поради липса на друг коментар.
– Или Юлиус – каза Юлиус. – Приятно ми е да се запознаем.