– Мир вам – каза Гунила и кимна на прокурора.
Ранелид леко й кимна в отговор и отново се обърна към Алан, който продължи разказа си:
– Бени е човекът, който познава Пер-Гунар най-добре, и той каза, че приятелят му можел да изчака няколко дни, преди да си получи книгите, тъй като информацията в тях не била кой знае колко актуална, и трябва да признаете, че е прав. Човек обаче не може да чака вечно, защото когато Исус се завърне на земята, всички глави, посветени на неговото завръщане, ще бъдат излишни...
– Не се отплесвай, Карлсон. Придържай се към темата!
– Разбира се, господин прокурор! Ще се придържам към темата, защото иначе нещата могат да завършат зле. Зная го от личен опит. Ако не се бях придържал към темата, когато срещнах Мао Дзъдун в Манджурия, със сигурност щях да бъда застрелян на мига.
– Това несъмнено би ни спестило доста неприятности – каза прокурорът и подкани с жест Алан да побърза.
– Бени не вярваше, че Исус ще се завърне точно докато ние сме в Смоланд, и доколкото ми е известно, се оказа прав...
– Карлсон!
– Да, да, добре. Тримата тръгнахме към Смоланд, което беше едно малко приключение за мен и Юлиус. Само че не се обадихме на Пер-Гунар, за да го предупредим, което, разбира се, беше грешка.
– Така е – включи се и Пер-Гунар в разговора. – Естествено, че можех да изчакам няколко дни, докато книгите пристигнат, проблемът не беше в това. Но си мислех, че Болта е намислил някоя глупост заедно с Юлиус, Алан и Бени. Болта беше против идеята Never Again да започне да разпространява Евангелието. А и, разбира се, не се почувствах по-добре, след като прочетох какво пише във вестниците!
Прокурорът кимна и си записа. Може би в разказа все пак имаше нещо, което смътно напомняше за някаква логика? След това се обърна към Бени:
– Но нали сте прочели във вестниците за един може би отвлечен столетник, за Never Again и за „крупния крадец“ Юлиус Юнсон... Защо не се обадихте в полицията?
– Тази мисъл ми мина през ума, но когато с Алан и Юлиус обсъдихме идеята, те не се съгласиха. Юлиус каза, че по принцип не говорел с полицията, а Алан, който бе избягал от старческия дом, в никакъв случай не искаше да попада отново в лапите на старша сестра Алис само защото вестниците и телевизията бяха сбъркали някой и друг факт.
– Ти по принцип не говориш с полицията, така ли? – обърна се Ранелид към Юлиус.
– Да, може да се каже. През годините съм имал малко лош късмет в отношенията си с полицията. Разбира се, когато разговорите са приятни, както вчера с инспектор Аронсон и днес с вас, господин прокурор, с удоволствие правя изключение. Между другото, желаете ли още една чаша кафе?
Да, прокурорът искаше още кафе. Трябваше да мобилизира цялата си енергия, за да вкара настоящата среща в някакъв ред, след което в 15.00 часа да представи пред медиите или истината, или нещо, което поне звучи правдоподобно.
Ала прокурорът нямаше да остави Бени Юнгберг да се измъкне така лесно.
– Добре, а защо тогава не се обади на твоята дружка Пер-Гунар Йердин? Трябва да си разбрал, че и той ще прочете за теб във вестниците?
– Мислех, че може би полицията и прокурорът все още не са наясно, че Пер-Гунар се е отказал от незаконната си дейност, след като е открил Исус, и че в такъв случай телефонът му е подслушван. Предполагам, ще се съгласите, че съм бил прав по този въпрос?
Прокурорът измънка, записа си нещо и съжали, че и тази подробност му се беше изплъзнала от устата пред журналистите, но стореното сторено. Така че продължи нататък и се обърна към Пер-Гунар Йердин.
– Вие, изглежда, сте получили информация относно местонахождението на Алан Карлсон и неговите приятели. Кой е първоизточникът на тази информация?
– За съжаление, никога няма да разберем. Колегата ми Кофата отнесе името на източника си в гроба. Или по-скоро в автоморгата.
– В какво точно се състоеше информацията?
– Кофата ми каза, че Алан, Бени и неговата приятелка били забелязани в градчето Ротне. Мисля, че някакъв познат му се беше обадил. Мен ме интересуваше самата информация, а не източникът. Знаех, че приятелката на Бени живее в Смоланд и че има червена коса. Затова наредих на Кофата да отиде в Ротне и да застане на пост пред супермаркета. Защото човек рано или късно трябва да яде...
– И Кофата се съгласи – в името на Исус?
– Не точно – въпросът ви е съвсем уместен. За Кофата могат да се кажат много неща, но не и че някога е бил религиозен. Той се противопостави по-яростно и от Болта, когато научи за новото направление на клуба. Каза, че ще замине за Русия или прибалтийските страни и ще влезе в бизнеса с наркотици там... Чували ли сте нещо по-ужасно, господин прокурор? Може и да го е направил, но ще трябва да го попитате лично... Не, това няма как да стане...