Выбрать главу

Прокурорът изгледа подозрително Пер-Гунар Йердин.

– Имаме запис на телефонен разговор – точно както Бени Юнгберг преди малко загатна. В него вие наричате Гунила Бьорклунд „лелка“, а малко по-късно псувате. Какво според вас смята Бог за това?

– О, Бог е всеопрощаващ – скоро ще го разберете, ако отворите книгата, която получихте преди малко.

На които простите греховете, тям ще се простят35, казва Исус – включи се Босе.

35 Иоан 20:23. – Б. пр.

– Това от Евангелието на Иоан ли е? – попита инспектор Аронсон, на когото цитатът му се стори поз­нат от часовете, прекарани с Библията предишната вечер.

– Ти да не би да четеш Библията? – попита прокурорът изненадан.

Инспектор Аронсон не отговори, а само се усмихна благо. Пер-Гунар Йердин продължи:

– В този разговор избрах да използвам тон, който Кофата помнеше отпреди – мислех, че може би това ще го накара да ми се подчини – обясни той.

– И получи ли се? – попита прокурорът.

– И да, и не. Не исках да се показва пред Алан, Юлиус, Бени и неговата приятелка, защото си мислех, че недодяланото му поведение няма да се възприеме добре от групата.

– И наистина стана така – включи се Хубавицата.

– Какво имате предвид? – попита Ранелид.

– Той влетя с колата си в двора ми, пушеше, псуваше и искаше алкохол... Мога да приема много неща, ала не търпя хора, които трябва да прибягват до псувни, за да кажат нещо.

Инспектор Аронсон за малко да се задави с кафето си. Предишната вечер Хубавицата бе седяла на верандата и бе псувала почти без да спре. Аронсон все повече осъзнаваше, че никога не би искал да разбира каква е истината в тази бъркотия. Нещата бяха добре така, както си бяха в момента. Хубавицата продължи:

– Ако питате мен, беше пиян още когато дойде, а само си представете, че въпреки това караше кола! Извади пистолет и го заразмахва, за да се прави на интересен, фукаше се и казваше, че ще го вземе, за да му служи в бизнеса с наркотици в... Рига, като че ли. Ала трябва да знаете, господин прокурор, че тогава аз извиках: „Никакви оръжия на моя територия!“ – и той остави пистолета си на верандата. Чудя се дали не го забрави там, когато най-накрая си тръгна. Никога не съм срещала по-ядосан и по-неприятен човек...

– Може би това с Библията го накара да избухне – предположи Алан. – Религията лесно разпалва страстите на хората. Веднъж когато бях в Техеран...

– Техеран? – не успя да се сдържи прокурорът.

– Това беше преди много години. Тогава нещата там бяха по-организирани, както сам Чърчил ми каза в самолета на тръгване.

– Чърчил? – попита прокурорът.

– Да, министър-председателят. Или той май точно по това време не беше министър-председател, а по-рано. И по-късно.

– Знам кой, по дяволите, е Чърчил! Аз просто... вие с Чърчил сте били заедно в Техеран?

– Не ругайте, прокуроре! – каза Хубавицата.

– Не, не точно заедно. Живях там известно време с един мисионер, който имаше дарбата да ядосва хората и да ги кара да избухват.

Самият прокурор Ранелид беше на път да избухне. Той беше осъзнал, че се опитва да разбере фактите от един стогодишен старец, който твърдеше, че е срещал Франко, Труман, Мао Дзъдун и Чърчил. Алан обаче не се тревожеше от перспективата прокурорът да избухне, дори напротив, така че продължи:

– Младият господин Кофата беше като буреносен облак през целия си престой в Езерната ферма. Един-единствен път се усмихна, и то на тръгване. Тогава свали стъклото на прозореца си и изкрещя: „Латвия, идвам!“. Ние решихме, че това означава, че той тръгва за Латвия, но вие имате много повече опит в тези неща, така че може би ще ни предложите друго тълкувание.

– Идиот! – извика прокурорът.

– Идиот? – учуди се Алан. – Досега не ме бяха наричали така. Куче и плъх – да, тези епитети се изплъзнаха от устата на разбеснелия се Сталин, но никога не са ми казвали идиот.

– Е, значи е крайно време – каза прокурорът.

Тогава Пер-Гунар се намеси:

– Хайде, хайде, не трябва да се ядосвате само защото не можете да вкарате в затвора, когото си поискате. Искате ли да чуете останалата част от историята, или не?

Прокурорът каза, че иска, и промърмори някакво извинение. Или може би иска не беше точната дума... По-скоро трябваше да я чуе, така че остави Пер-Гунар Йердин да продължи: