– В Never Again нещата се стекоха така, че Болта отиде в Африка, за да стане легионер, Кофата – в Рига, за да влезе в тамошния наркобизнес, а Каракас се прибра вкъщи в... ами вкъщи. Клетият аз останах съвсем сам, но Исус е винаги до мен, разбира се.
– Дрън-дрън – промърмори прокурорът. – Продължавайте!
– Тръгнах към фермата на Гунила – приятелката на Бени, Кофата поне ми се беше обадил и ми бе продиктувал адреса, преди да напусне страната.
– Хммм, имам няколко въпроса във връзка с това – каза прокурорът. – Първият е към вас, Гунила Бьорклунд. Защо си купихте автобус няколко дни преди да напуснете дома си? И защо въобще напуснахте дома си?
Предишната вечер приятелите бяха решили да не намесват Соня в цялата история. И тя като Алан беше беглец, но за разлика от него – без граждански права. Най-вероятно дори нямаше да я сметнат за шведска слоница, а в Швеция, точно както в повечето страни по света, не гледат с добро око на теб, ако си чужденец. Соня щеше или да бъде депортирана, или затворена до края на дните си в някоя зоологическа градина. А може би и двете.
Но в такъв случай отново трябваше да прибегнат до лъжи, за да обяснят защо изведнъж са решили да се придвижват с автобус.
– А, автобусът наистина е на мое име – каза Хубавицата, – но всъщност с Бени го купихме заедно за брат му Босе.
– Защо? За да го напълни с книги ли? – попита прокурорът, който вече просто не можеше да се сдържа.
– Не, с дини – отговори Босе. – Между другото, искате ли да опитате най-сладката диня на света?
– Не, не искам – отговори прокурорът. – Искам да разбера какво се е случило, след което да се прибера вкъщи и да се подготвя за пресконференцията. А след това искам да отида на почивка. Ето това искам. А сега искам да продължите. Защо, по дяв... защо изобщо напуснахте Езерната ферма с автобус точно преди Йердин да пристигне там?
– Ама те не знаеха, че аз съм на път към фермата – каза Пер-Гунар Йердин. – Май ви е трудно да следите историята, господин прокурор?
– Да, трудно ми е – отговори Ранелид. – И на Айнщайн би му било трудно да следи това безсмислено дърдорене.
– Като споменавате Айнщайн... – започна Алан.
– Не, господин Карлсон – прекъсна го прокурорът решително. – Не искам да чувам приказката за приключенията на Карлсон и Айнщайн. Вместо това бих искал господин Йердин да ми отговори къде в цялата картинка се вписват „руснаците“.
– Какво имате предвид? – попита Пер-Гунар Йердин.
– Руснаците. Покойният ви колега Кофата говори за руснаците в един подслушан телефонен разговор. Вие му се карате, че не ви се е обадил на предплатената карта, а той отговаря, че си е мислел, че я използвате само при сделки с руснаците.
– Не желая да говоря за това – каза Пер-Гунар Йердин, преди всичко, защото не знаеше какво да каже.
– Аз пък желая – каза прокурорът.
Около масата настъпи кратко мълчание. Споменаването на руснаците по време на телефонния разговор между Йердин и Кофата не беше съобщено в нито един вестник, а самият Пер-Гунар съвсем беше изключил за това. Ала тогава Бени се намеси и каза:
– Если человек курит, он плохо играет в футбол.
Всички се обърнаха към него с ококорени очи.
– На нас с брат ми ни викат „руснаците“ – обясни Бени. – Нашият баща и нашият чичо Фрасе – мир на праха им – бяха малко леви, ако мога така да се изразя. Затова като деца ни учеха на руски и по този начин станахме известни сред приятелите и познатите ни като „руснаците“. Преди малко ви обясних същото накратко, само че на руски.
Както повечето неща, които Бени бе изрекъл този предиобед, и това нямаше много общо с действителността. Просто се беше опитал да измъкне Йердин от затрудненото положение, в което бе изпаднал. Бени почти беше завършил бакалавърска степен по руски език (така и не предаде дипломната си работа), но бяха минали години и единственото, което си спомни в бързината, беше: „Ако човек пуши, играе лошо футбол“.
Ала и това свърши работа. От всички около кухненската маса във фермата само Алан разбра какво всъщност бе казал Бени.
На прокурора започваше да му идва до гуша. Първо безумното споменаване на исторически личности, после хора, които говорят руски... и това в допълнение към неразбираемия факт, че Болта е намерен мъртъв в Джибути, а Кофата в Рига. На всичкото отгоре оставаше да се изясни още едно невероятно събитие.
– За финал можете ли да ми обясните, господин Йердин, как така първо бяхте прегазен от автобуса на вашите приятели, а след това възкръснахте от мъртвите и сега седите тук и... ядете диня? Може ли да я опитам все пак тая диня?