– Разбира се – каза Босе. – Но рецептата е тайна! Или както се казва: „За да стане храната наистина вкусна, инспекторът по храните не трябва да гледа, докато я приготвяте“.
Нито инспектор Аронсон, нито прокурор Ранелид бяха чували тази поговорка. Но Аронсон веднъж завинаги беше решил да си мълчи, доколкото е възможно, а единственото желание на Ранелид беше да приключи с... каквото и да беше това, в което в момента участваше... и да си тръгне. Затова не поиска обяснение, а само отбеляза, че въпросната диня е най-вкусната, която някога е опитвал.
Пер-Гунар Йердин обясни как, когато се приближавал към Езерната ферма, забелязал някакъв автобус да се отдалечава, как все пак влязъл в двора и се огледал наоколо, след което разбрал, че в автобуса най-вероятно са били приятелите му, как тръгнал след тях и ги настигнал и задминал, как спирачките му отказали и след това... е, на прокурора сигурно му били попадали снимки на катастрофиралата кола.
– Нищо чудно, че ни настигна – добави Алан, който известно време не се беше обаждал. – Все пак кара кола с триста конски сили. Не както когато някога се возих на волво PV444 от летище Брома до кабинета на министър-председателя Ерландер. Четирийсет и четири конски сили! За онова време си беше много. А с колко ли конски сили караше бакалинът Густавсон, когато по погрешка сви към моята...
– Моля ви млъкнете, господин Карлсон, преди да сте ме довършили съвсем – каза прокурорът.
Лидерът на Never Again продължи разказа си. Вярно че загубил малко кръв, или по-скоро много кръв, но Бени бързо го превързал и той не сметнал за необходимо да ходи до болницата за такива дреболии като отворена рана, счупена ръка, мозъчно сътресение и няколко потрошени ребра.
– А и нали Бени е учил литературознание – каза Алан.
– Литературознание ли? – попита прокурорът.
– Литературознание ли казах? Имах предвид медицина.
– Аз всъщност съм учил и литературознание – каза Бени. – Любимият ми автор е Камило Хосе Села36, грабна ме още с дебютния си роман от четирийсетте – „Семейството на Паскуал Дуарте“...
36 Камило Хосе Села (1916–2002) – испански писател, лауреат на Нобелова награда за литература през 1989 г. – Б. пр.
– Хайде, не започвайте и вие като Карлсон – скастри го прокурорът. – Върнете се на историята.
Докато призоваваше Бени, Ранелид случайно беше погледнал към Алан, който рече:
– Извинете, господин прокурор, но ние вече ви разказахме всичко. Ако обаче много държите да продължаваме да говорим, сигурно бих могъл да си спомня някое и друго приключение от времето, когато бях агент на ЦРУ. Или когато прекосих Хималаите пеш. Искате ли да ви кажа как се прави водка от козе мляко? Единственото, което ви трябва, е захарно цвекло и малко слънчева светлина. И козе мляко, разбира се.
Понякога устата изпреварва мозъка и навярно точно това се случи на Ранелид, когато той противно на решението си да не обръща никакво внимание на думите на стареца, го попита:
– Ти си прекосил Хималаите? На сто години?
– Не ставайте глупав, господин прокурор – каза Алан. – Аз, както можете да си представите, не съм бил на сто години през целия си живот. Дори напротив, това е нещо съвсем ново за мен.
– Може ли да се върнем на...
– Ние всички порастваме и остаряваме – продължи Алан. – Докато сме деца, може и да не ни се вярва, че това ще се случи. Да вземем за пример младия господин Ким Чен Ир. Бедничкият седеше на коленете ми и плачеше, а сега е държавен глава, с всички отговорности, които произтичат...
– Не може ли да оставим това настрана, Карлсон, и да...
– Да, разбира се. Но нали искахте да ви разкажа как прекосих Хималаите. През първите няколко месеца нямах друга компания освен една камила, а каквото и да си говорим за камилите, те не са особено забавни събесед...
– Не! – избухна прокурор Ранелид. – Нищо не съм искал да ми разказваш. Аз просто... Не знам... Не можеш ли просто да...
Прокурорът замълча за момент, след което тихо каза, че няма повече въпроси... но че все още не проумява защо приятелите са се крили в продължение на няколко седмици във фермата, при положение че не са имали основание за това.
– Нали сте били невинни?
– Но невинността може да означава различни неща в зависимост от гледната точка – каза Бени.
– И аз си мислех нещо подобно – каза Алан. – Вземете за пример президентите Джонсън и Дьо Гол. Кой беше виновен за това, че двамата бяха в такива лоши отношения? Не че съм го обсъждал с тях – когато се срещнахме, имахме по-важни неща, за които да говорим...
– Умолявам те, Карлсон – каза прокурорът. – Ако падна на колене пред теб, ще млъкнеш ли?