– Ако включите и мен във вашата приятелска компания, ще бъда много щастлив и горд – каза инспекторът.
Алан отвърна, че през дългия си живот се бе сприятелявал както със свещеници, така и с президенти, но до този момент не и с полицай. И тъй като Аронсон в никакъв случай не искаше да знае твърде много, Алан обеща да не казва нищо за това откъде се бяха взели всичките пари на групата. В името на приятелството.
– Всичките пари? – попита Аронсон.
– Да – отговори Алан. – Виждаш ли куфара ей там? Преди да сложим тънките книги в него, беше пълен догоре с банкноти от по петстотин крони. Приблизително петдесет милиона.
– По дяв... – каза инспектор Аронсон.
– Ругай си на воля – каза Хубавицата.
– Ако ще се обръщаш към някого, все пак бих препоръчал Исус – каза Босе. – Без значение дали прокурорът е наоколо, или не.
– Петдесет милиона? – попита инспекторът, който не вярваше на ушите си.
– Минус някои разходи по време на пътуването – каза Алан. – А сега групата трябва да реши кой е собственикът на сумата. С това давам думата на теб, Щука.
Пер-Гунар „Щуката“ Йердин се почеса по ухото, докато обмисляше ситуацията. След това каза, че би искал приятелите и милионите да не се делят, и предложи всички заедно да отидат някъде на почивка, защото в момента най-много от всичко копнеел да се намира на някой далечен плаж и да отпива от питие с чадърче. А и знаел, че Алан също има предпочитания от подобен характер.
– Като изключим чадърчето – вметна Алан.
Юлиус също беше на мнение, че предпазването на чашата с водка от дъжд не е сред най-необходимите неща на този свят, още повече когато лежиш под чадър, а слънцето грее ярко от ясното синьо небе. В крайна сметка обаче нямаше смисъл да спорят по този въпрос. Да отидат на почивка всички заедно звучеше прекрасно!
Инспектор Аронсон срамежливо се усмихна на тази идея, тъй като все още не беше сигурен дали се числи към групата. Бени забеляза това и го прегърна през рамото, след което го попита как предпочита да му бъдат поднасяни питиетата, когато е на почивка. Инспекторът грейна и точно щеше да отговори, когато Хубавицата развали настроението на всички, казвайки:
– Никъде не мърдам без Соня и Бъстър! – След това замълча за миг, преди да добави: – Мамка му!
Тъй като Бени, от своя страна, никъде не мърдаше без Хубавицата, ентусиазмът му веднага се изпари.
– Да не забравяме и че половината от нас дори нямат валидни паспорти – въздъхна той.
Но Алан само кротко благодари на Щуката за неговата щедрост във връзка със съдържанието на куфара. Идеята да отидат на почивка колкото се може по-далече от старша сестра Алис била чудесна. Ако и останалите членове на групата били съгласни, той знаел как да уреди транспорта и престоя на място, където не са толкова взискателни по отношение на визи не само за хора, но и за животни.
– И как точно смяташ да вземем един петтонен слон с нас на самолета? – попита Бени отчаяно.
– Не знам – призна Алан. – Ала ако мислим позитивно, всичко ще се нареди както трябва.
– Ами фактът, че повечето от нас нямат валидни паспорти?
– Както казах, нека мислим позитивно.
– Всъщност не смятам, че Соня тежи повече от четири тона, най-много четири и половина – каза Хубавицата.
– Виждаш ли, Бени – каза Алан. – Това имам предвид, като казвам да мислим позитивно. Проблемът веднага олекна с цял тон.
– Мисля, че имам идея – продължи Хубавицата.
– Аз също – каза Алан. – Може ли да използвам телефона?
Глава 26
1968–1982
Юлий Борисович Попов живееше и работеше в град Саров, разположен в района на Нижни Новгород, на около четиристотин километра източно от Москва.
Саров беше закрит град, по-засекретен дори от таен агент Хътън. Вече дори не се наричаше Саров, а бе получил не особено романтичното име Арзамас-16. Освен това градът беше заличен от всички възможни карти. Саров едновременно съществуваше и не съществуваше, в зависимост от това дали човек се позоваваше на реалността, или не. Малко като Владивосток, който престана да съществува в периода след пожара, но не всички разбраха за това.
Саров беше ограден с няколко реда бодлива тел и никой не можеше да влезе или излезе от него, без да бъде щателно проверен. А за притежател на американски паспорт, който пребивава в американското посолство в Москва, не беше препоръчително дори да се доближава до града.
В продължение на няколко седмици Алан Карлсон изучаваше азбуката на шпионажа под ръководството на агента на ЦРУ Райън Хътън. След това бе назначен под името Алън Карсън на неясната длъжност администратор в американското посолство в Москва.