– Или може би и на тях ще има кодове, за всеки случай? Тук почиват другарят X и вярната му съпруга Y – каза Лариса.
Юлий не отговори. Скъпата му съпруга може би имаше известно право. А сега Лариса нанесе последния удар.
– Така че защо да не пошпионираме няколко години заедно с твоя приятел, след което под закрилата на ЦРУ да избягаме в Ню Йорк, където ще ходим в Метрополитън Опера всяка вечер. Ще можем да поживеем свободно, скъпи Юлий, преди да умрем.
Юлий като че ли започваше да се поддава и Алан му разказа в подробности как се бе стигнало дотук. Както вече споменал, по случайност срещнал в Париж някакъв си господин Хътън, който изглеждал близък на бившия американски президент Джонсън и бил сред висшите служители на ЦРУ.
Когато чул, че Алан познава Юлий Борисович и че Юлий може би му дължи услуга, Хътън измислил план за действие. Алан не разбрал в подробности глобалните политически аспекти на плана, защото, когато някой започнел да му говори за политика, спирал да слуша. Ставало от само себе си.
Съветският ядрен физик беше дошъл на себе си и сега кимна с разбиране. И на него политиката не му беше любима тема. Той беше социалист до мозъка на костите си, но ако някой го помолеше да обясни защо, щеше сериозно да се затрудни.
Алан се опита да обобщи думите на таен агент Хътън. Съветският съюз или щял да нападне САЩ с ядрено оръжие, или не.
Юлий отново кимна и се съгласи, че това звучи логично. Или-или – това били двете възможности.
Алан добави, че Хътън изразил тревога от последствията, които едно нападение от страна на Съветския съюз над САЩ би имало. Защото въпреки че съветският ядрен арсенал щял да стигне само колкото да заличи САЩ един-единствен път, според Хътън и това било достатъчно.
Юлий Борисович кимна за трети път и каза, че без съмнение за американците би било ужасно зле, ако Америка бъде заличена.
Какво точно бe имал предвид Хътън, Алан не можеше да каже. По някаква причина обаче искал да знае какво представлява руският ядрен арсенал; а когато знаел, можел да препоръча на президента Джонсън да започне преговори със Съветския съюз за ядрено разоръжаване. Макар че Джонсън вече не бил президент, но... Както и да е, Алан нямал представа как точно стоят нещата по този въпрос.
– Политиката много пъти е не само ненужна, но и ненужно заплетена – завърши Алан.
В ролята си на технически директор на цялата ядрена програма на Съветския съюз Юлий знаеше всичко за стратегията, географията и силата й. Ала в продължение на двайсет и трите години, в които бе част от този проект, през съзнанието му не беше минала нито една политическа мисъл, а и не му се беше налагало. Това обстоятелство идеално устройваше Юлий и неговото здраве. През годините бе преживял управлението на трима различни лидери плюс маршал Берия. Не много от силните хора в Съветския съюз бяха имали късмета да запазят живота и високото си положение толкова дълго.
Юлий знаеше колко много жертви бе правила Лариса през целия им съвместен живот, дори и сега, когато най-накрая заслужаваха пенсия и една дача на Черно море. Ала тя никога не се бе оплакала. Нито веднъж. Затова сега Юлий я слушаше още по-внимателно.
– Любими Юлий, нека първо заедно с Алан Емануел да допринесем за световния мир, а след това да се преместим в Ню Йорк. Медалите може да ги върнеш на Брежнев, за да си ги завре някъде.
Юлий се предаде и се съгласи с всички условия (с изключение на това за медалите и Брежнев). Двамата с Алан единодушно решиха, че не е необходимо президентът Никсън да знае цялата истина, а просто нещо, което да го зарадва. Защото един доволен Никсън можеше да зарадва Брежнев, а ако и двамата бяха доволни, войната можеше и да се избегне, нали?
Алан току-що бе вербувал шпионин, държейки плакат на обществено място в страната с най-добре развит агентурен апарат в света. Същата вечер в Болшой театър бяха и един военен капитан от ГРУ37 и един цивилен директор от КГБ38 заедно със съпругите си. Както всички останали, те също видяха мъжа с плаката на най-долното стъпало на стълбите, но и двамата бяха толкова отдавна в бранша, че не сметнаха за необходимо да дадат знак за тревога на някой дежурен колега. Ако някой се занимаваше с контрареволюционна дейност, не го правеше така явно.
37 Главно разузнавателно управление. – Б. пр.