Выбрать главу

38 Комитет за държавна сигурност (на руски Комитет государственной безопасности). – Б. пр.

Никой не можеше да е чак толкова глупав.

Освен това в ресторант „Пушкин“, където самото вербуване бе успешно осъществено, имаше поне няколко повече или по-малко професионални агенти на КГБ и ГРУ. На маса девет един мъж плюеше водка върху храната си, криеше лице в ръцете си, бурно ръкомахаше, въртеше очи и накрая бе смъмрен от жена си. С две думи, напълно нормално руско поведение в ресторант, което не заслужаваше да бъде отбелязано.

Ето как един политически незаинтересован американски агент и един политически незаинтересован съветски началник на ядрена програма измислиха глобална стратегия за запазване на световния мир, и то без КГБ и ГРУ да им наложат вето. Когато Райън Хътън научи, че вербуването е осъществено, си помисли, че този Карлсон се бе оказал по-способен, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

Болшой театър обновяваше репертоара си три-четири пъти в годината. Освен това поне веднъж годишно имаше и гостуващо представление като това на Виенската опера.

По този начин няколко пъти в рамките на годината Алан и Юлий Борисович можеха съвсем дискретно да се събират в хотелския апартамент на Юлий и Лариса и да скалъпват подходяща информация за ядрените оръжия на Съветския съюз, която след това изпращаха на ЦРУ. Смесваха измислица и реалност по такъв начин, че от американска гледна точка сведенията изглеждаха както правдоподобни, така и обнадеждаващи.

В резултат на разузнавателните доклади на Алан в началото на седемдесетте години екипът на президента Никсън започна да преговаря с Москва за провеждането на среща на върха, на която да се обсъди въпросът за взаимното разоръжаване. Никсън се чувстваше сигурен, знаейки, че САЩ е по-силната от двете държави.

Брежнев, от своя страна, не беше против идеята за взаимно разоръжаване, тъй като в съветските разузнавателни доклади се съобщаваше, че Съветският съюз е по-силната от двете държави. Ситуацията малко се усложняваше от факта, че една чистачка в разузнавателния отдел на ЦРУ бе продала извънредно необичайна информация на ГРУ. Тя бе попаднала на документи, изпратени от офиса на ЦРУ в Париж, в които се загатваше, че ЦРУ има шпионин, внедрен в центъра на съветската програма за ядрено оръжие. Проблемът беше, че специализираната информация, която той им изпращаше, не беше вярна. Ако Никсън искаше да предприеме разоръжаване на базата на сведения, които някакъв съветски митоман изпращаше на ЦРУ в Париж, Брежнев, разбира се, нямаше нищо против. Ала цялата тази работа беше толкова сложна, че изискваше време да се обмисли. А и митоманът във всички случаи трябваше да бъде открит.

Първата мярка, която Брежнев предприе, беше да повика техническия директор на ядрената програма, безкрайно предания Юлий Борисович Попов, и да го попита откъде може да се е появила невярната информация, която американците бяха получили. Защото макар и сведенията на ЦРУ сериозно да подценяваха съветския ядрен арсенал, формулировката на документите показваше обезпокоителна компетентност, която предизвикваше въпроси. Затова Брежнев се нуждаеше от експертната помощ на Попов.

Юлий прегледа доклада, който по-рано сам беше измислил заедно с другаря си Алан, и сви рамене. Това, обясни Попов, можело да бъде написано от всеки студент, който е попрочел някой и друг учебник по физика в библиотеката. По негово скромно мнение другарят Брежнев нямал основание да се тревожи.

Да, точно по тази причина Брежнев го бе повикал. Сърдечно му благодари за помощта и изпрати поздрави на очарователната Лариса Александровна.

Докато КГБ постави под дискретно наблюдение специализираната литература, свързана с ядрени оръжия, в двеста библиотеки из страната, Брежнев продължаваше да се чуди как да отговори на неофициалните предложения на Никсън. До деня, в който – за ужас на Брежнев – американският президент бе поканен в Китай от дебелака Мао Дзъдун! Малко преди това Брежнев и Мао взаимно се бяха пратили по дяволите веднъж завинаги и ето че сега се появяваше рискът Китай и САЩ да се съюзят срещу СССР. Брежнев не можеше да допусне това да се случи!

На следващия ден Ричард Милхауз Никсън, президент на Съединените американски щати, получи официална покана да посети Съветския съюз. Последва усилена задкулисна работа и в крайна сметка Никсън и Брежнев не само си стиснаха ръцете, но и подписаха два отделни договора за разоръжаване – единият засягаше системите за противоракетна отбрана (ПРО), а другият – стратегическите оръжия (САЛТ 1). Тъй като споразуменията бяха подписани в Москва, Никсън успя да се запознае с агента в американското посолство и да му благодари, че така успешно го бе снабдявал с информация за съветския ядрен арсенал.