Выбрать главу

– В продължение на тринайсет години?

– Да, как само лети времето.

Служителят изгледа Алан странно и обеща да се погрижи всички пари да му бъдат изплатени с чек веднага щом господин Карсън, или както и да беше истинското му име, докладва за случая на американския посланик в Стокхолм.

Глава 27

Петък, 27 май – четвъртък, 16 юни 2005 г.

Аманда Айнщайн все още беше жива. Беше на осемдесет и четири години и живееше в апартамент в луксозен хотел, собственост на по-големия й син Алан.

Алан Айнщайн беше на петдесет и една години и беше извънредно умен – точно като брат си Мао, който беше с една година по-малък. Но докато Алан беше икономист по образование (и то не само на хартия), а впос­ледствие бе станал и собственик на хотел (бе получил въпросния хотел от майка си като подарък за четирийсетия си рожден ден), малкият брат Мао се занимаваше с инженерство. В началото кариерата му не потръгна особено добре, тъй като Мао беше изключително съвестен. Бе започнал работа в една от водещите петролни компании в Индонезия, където отговаряше за качеството на производствената система. Грешката на Мао беше, че той си вършеше работата както трябва. Изведнъж всички средни мениджъри в компанията бяха лишени от възможността да отклоняват различни суми пари, когато трябваше да се поръчат ремонтни дейности, защото вече чисто и просто нямаше нужда от такива. Ефективността на петролната компания се увеличи с трийсет и пет процента и Мао Айнщайн стана най-мразеният служител. Когато тормозът от страна на колегите прерасна в откровени заплахи, Мао реши, че е най-добре да се оттегли, и получи назначение в Обединените арабски емирства. Бързо увеличи ефективността и там, докато за всеобща радост индонезийската компания скоро се върна на старото си ниво.

Аманда беше безкрайно горда със своите синове. Само не можеше да разбере как така и двамата са толкова умни. Херберт й беше споменавал, че в рода му имало добри гени, но тя не си спомняше какво точно бе имал предвид.

Както и да е, когато Алан й се обади по телефона, Аманда страшно се зарадва и го покани заедно с всичките му приятели в Бали. Увери го, че веднага ще каже на Алан-младши, който щял да изхвърли някой и друг от гостите на хотела, ако се окажело, че в момента е пълно. Щяла да се обади и на Мао в Абу Даби и да му нареди да си вземе отпуск и да си дойде вкъщи. Да, разбира се, че в хотела сервирали напитки – със и без чадърче. И, да, Аманда обещавала да не се намесва в самото сервиране.

Алан благодари на Аманда и й каза, че скоро всички ще пристигнат в Бали. Накрая завърши с приятелските думи, че на света няма друг човек като Аманда, който да е стигнал толкова далеч с толкова ограничен интелект. На Аманда това излияние й се стори така красиво, че очите й се насълзиха.

– Побързайте, скъпи Алан! Побързайте!

Прокурор Ранелид откри следобедната пресконференция с едно тъжно разкритие, свързано с полицейското куче Кики, което бе сигнализирало за труп на дрезината в Окерш Стюкебрук и по този начин бе дало основание на прокурора за поредица от предположения. Те, разбира се, били правилни, като се имат предвид знаците, дадени от кучето, но впоследствие се оказали напълно погрешни, обясни Ранелид.

Сега станало ясно, че въпросното куче всъщност не било с всичкия си, затова не можело да се разчита на информацията, получена от него. Накратко, на дрезината всъщност никога не било имало труп.

Прокурорът допълни, че полицейското куче току-що е било приспано, което според него било умно решение от страна на водача му (прокурорът така и не разбра, че Кики под ново име бе изпратена при брата на водача, който живееше в Централна Швеция).

Ранелид се извини, че от полицията в Ескилстюна пропуснали да го уведомят за новата и изключително благородна религиозна насока, в която се развива организацията Never Again. Прокурорът обясни, че ако този факт му бил известен по-рано, щял да даде съвсем други инструкции, с които да подпомогне хода на разследването. Следователно заключенията, които Ранелид бил нап­равил, се основавали отчасти на знаците на едно побъркано куче и отчасти на невярната информация от страна на полицията. По този параграф Ранелид помоли за извинение от името на полицията.

Що се отнасяло до открития в Рига труп на Хенрик „Кофата“ Хултен, най-вероятно щяло да започне ново разследване за убийството му. Случаят с Бенгт „Болта“ Бюлунд обаче бил приключен. Съществували силни доказателства, че той се е присъединил към Френския чуждестранен легион. Тъй като при постъпването си там всички новобранци получават псевдоним, било невъзможно да се потвърди със сигурност, но все пак имало голяма вероятност Бюлунд да е станал жертва на терористичния акт, извършен в Джибути няколко дни по-рано.