Прокурорът подробно описа взаимоотношенията между главните действащи лица и показа тънката и елегантна Библия, която по-рано същия ден бе получил от Босе Юнгберг. В края на пресконференцията журналистите попитаха къде могат да открият Алан Карлсон и придружителите му, за да чуят и тяхната версия, но Ранелид отговори, че оставя този въпрос без коментар (не беше в негов интерес оня изкуфял старец да се раздрънка за Чърчил и за бог знае още какво в присъствието на пресата). Затова вниманието на журналистите се прехвърли към случая с Кофата Хултен, който бе смятан за мъртъв, а доскорошните предполагаеми заподозрени за убийството му бяха обявени за невинни. Така че кой беше убил Кофата?
Ранелид се беше надявал, че този случай ще потъне в забвение. Сега обаче трябваше да подчертае, че ще бъде започнато ново разследване по него веднага щом настоящата пресконференция приключи, като резултатите ще бъдат обявени допълнително. За изненада на Ранелид журналистите приеха това обяснение, както и останалите му думи. Прокурорът и кариерата му бяха оцелели.
Аманда Айнщайн бе помолила Алан и приятелите му да тръгнат за Бали час по-скоро, което напълно отговаряше на тяхното желание. Всеки момент някой прекалено напорист журналист можеше да открие фермата на Босе и тогава би било най-добре да ги няма там. Алан бе изпълнил своята част от подготовката за пътуването, свързвайки се с Аманда. Останалото беше в ръцете на Хубавицата.
Недалеч от фермата на Босе се намираше военно летище, където разполагаха със самолет „Херкулес“, който без проблем можеше да побере слон, та дори и два. Въпросният самолет неведнъж бе бръмчал над фермата и бе изкарвал акъла на Соня. Точно това бе дало идея на Хубавицата как да действа.
Гунила обсъди въпроса с един полковник от летището, но той се заинати. Искал да види всички възможни удостоверения и разрешителни, преди дори и да помисли да транспортира хора и животни. Например армията при никакви обстоятелства нямала право да се конкурира с търговската авиация и полковникът имал нужда от сертификат, издаден от Министерството на земеделието, че случаят не е такъв. Освен това се налагало да направят поне четири прекъсвания по време на пътуването и на всяко летище трябвало да ги чака ветеринар, който да проверява състоянието на слона. На слона пък трябвало да бъде осигурявана почивка от поне дванайсет часа между полетите.
– Да върви по дяволите шведската бюрокрация – каза Хубавицата и се обади на „Луфтханза“ в Мюнхен.
Те бяха съвсем малко по-отзивчиви. Да, можели да качат един слон и няколко придружаващи го пътници, което трябвало да се случи на летище Ландветер до Гьотеборг, и – да, можели да ги закарат до Индонезия. Единственото изискване било да покажат сертификат за собственост на слона и на борда на самолета да присъства лицензиран ветеринар. Трябвало да представят и необходимите визи за влизане и пребиваване в Индонезия. Последното се отнасяло както за хората, така и за животните. Когато тези условия бъдат изпълнени, администрацията на самолетната компания можела да планира полета в рамките на следващите три месеца.
– Да върви по дяволите и немската бюрокрация – каза Хубавицата и се обади направо в Индонезия.
Установяването на връзка отне известно време, тъй като в Индонезия има петдесет и една самолетни компании и далеч не всички разполагат с англоговорещ персонал, който да отговаря на телефонните обаждания от чужбина. Ала Хубавицата не се предаде и накрая успя. В Палембанг, на Суматра, имаше транспортна компания, която срещу разумно заплащане с радост щеше да направи едно кръгче до Швеция и обратно. За целта имаха Боинг 747, който бе наскоро закупен от азербайджанската армия (за късмет събитията се случваха по времето, преди всички индонезийски самолетни компании да влязат в черния списък на ЕС и да бъде забранено кацането им на територията на Европа). Компанията обеща да уреди всички документи за кацането в Швеция, а клиентът трябваше да се погрижи за разрешителното за кацане в Бали. Ветеринар ли? Че за какво им е?
Оставаше да се договори заплащането. Крайната цена беше с двайсет процента по-висока от първоначално заявената, а благодарение на красноречието си Хубавицата успя да убеди компанията да приеме плащане в брой в шведски крони при кацане в Швеция.
Докато индонезийският Боинг излиташе за Швеция, приятелите се събраха на ново съвещание. Бени и Юлиус получиха задачата да фалшифицират някои документи, които да покажат на педантичния персонал на летище Ландветер, а Алан обеща да уреди нещата с разрешителното за кацане в Бали.