Выбрать главу

Както можеше да се очаква, на летище Ландветер срещнаха известни затруднения, ала Бени имаше не само фалшиво разрешително за практикуване на ветеринарна медицина, но и няколко специализирани фрази в речника си. Това в комбинация със сертификата за собственост на Соня и медицинското й свидетелство, както и солиден брой „валидни“ документи, подписани от Алан на индонезийски, улесни благополучното качване на всички от групата на борда. Тъй като сред целия куп лъжи приятелите казаха, че следващата им дестинация е Копенхаген, дори не им поискаха паспортите.

Групата се състоеше от стогодишния Алан Карлсон, обявения за невинен крадец на дребно Юлиус Юнсон, вечния студент Бени Юнгберг, неговата годеница – хубавата Гунила Бьорклунд, двете й домашни животни – слоницата Соня и немската овчарка Бъстър, брата на Бени Юнгберг – открилия вярата търговец на хранителни стоки на едро Босе, доскоро така самотния полицейски инспектор Аронсон от Ескилстюна, бившия престъпен бос Пер-Гунар Йердин и майка му – осемдесетгодишната Росе-Мари, която някога бе изпратила онова злополучно писмо на сина си в затвора.

Пътуването отне единайсет часа, без да се налага да се правят каквито и да било прекъсвания. Групата бе в добро разположение на духа, когато индонезийският капитан съобщи, че се приближават към международното летище на Бали и че е крайно време Алан Карлсон да приготви разрешителното за кацане. Старецът отговори, че капитанът трябва само да му каже, когато авиодиспечерът се обади. Алан щял да уреди останалото.

– Вече се обади – каза капитанът притеснено. – Какво да му отговоря? Може да ни свалят всеки момент!

– Не се тревожете – каза Алан на капитана и взе слушалките и микрофона му. – Ало? Летище Бали? – попита Алан на английски и получи отговор, че трябва незабавно да се идентифицират, освен ако не искат да се запознаят отблизо с индонезийските военновъздушни сили.

– Казвам се Долара – съобщи Алан. – Сто Хиляди Долара.

От кулата за контрол на въздушния трафик не последва отговор. Индонезийският капитан и помощник-пилотът погледнаха Алан с възхищение.

– В момента авиодиспечерът обсъжда с колегите си на колко ще делят – обясни Алан.

– Знам – каза капитанът.

Минаха още няколко секунди, преди от кулата да се обадят отново.

– Ало? Там ли сте, господин Долара?

– Да, тук съм.

– Извинете, но как казахте, че е малкото ви име, господин Долара?

– Сто Хиляди – отговори Алан. – Аз съм господин Сто Хиляди Долара и бих искал да получа разрешение за кацане на вашето летище.

– Извинете, господин Долара. Чуваме ви малко лошо. Бихте ли били така добър да кажете малкото си име още веднъж?

Алан обясни на капитана, че авиодиспечерът е започ­нал да преговаря.

– Знам – каза капитанът.

– Малкото ми име е Двеста Хиляди – каза Алан. – Имаме ли разрешението ви да кацнем?

– Един момент, господин Долара – каза авиодиспечерът и след като получи одобрението на колегите си, продължи:

– Приветстваме ви най-сърдечно в Бали, господин Долара. Приятен престой!

Алан му благодари и върна слушалките и микрофона на капитана.

– Това определено не е първото ви посещение тук – каза капитанът и се усмихна.

– Индонезия е страната на неограничените възможности – отвърна Алан.

Когато високопоставените служители на международното летище в Бали разбраха, че повечето от спътниците на господин Долара нямат паспорти, както и че един от тях тежи близо пет тона, поискаха още петдесет хиляди, за да уредят митническите документи, разрешителното за пребиваване и подходящ транспорт за Соня. Ала само час след като кацнаха, приятелите пристигнаха в хотела на семейство Айнщайн, включително и Соня, която бе превозена в компанията на Бени и Хубавицата в един от камионите за кетъринг на летището (пътниците на следобедния полет за Сингапур този ден, за съжаление, останаха без храна и напитки).

Аманда, Алан и Мао Айнщайн ги посрещнаха и след порой от прегръдки и целувки гостите бяха отведени до стаите им. Междувременно Соня и Бъстър имаха възможност да се поразтъпчат в огромната градина на хотела. Аманда се извини, че на Бали не се намират много приятели за Соня, но допълни, че съвсем скоро ще се погрижи да доставят един потенциален партньор за нея от Суматра. Бъстър и сам можел да си намери приятелка, тъй като на острова имало достатъчно женски кучета, от които да избира.

След това Аманда обеща, че с настъпването на вечерта ще се развихри страхотен балийски купон, и им препоръча първо да си подремнат.