Всички с изключение на трима последваха съвета й. Щуката и майка му просто нямаха търпение да получат питие с чадърче. Същото важеше и за Алан – с изключение на чадърчето.
И тримата се насочиха към шезлонгите до водата, настаниха се и зачакаха да им сервират това, което току-що си бяха поръчали на бара.
Сервитьорката беше на осемдесет и четири години и най-нахално бе иззела функциите на бармана.
– Червен коктейл с чадърче за вас, господин Йердин. И зелен коктейл с чадърче за вас, госпожо Йердин. И... момент... ти не си ли поръча мляко, Алан?
– Нали обеща да не участваш в сервирането, скъпа Аманда? – попита Алан.
– Излъгах, скъпи Алан, излъгах.
По залез слънце приятелите бяха поканени на вечеря. За предястие имаше sate lilit40, за основно ястие bebek betutu41, а за десерт jaja batun bedil42. Лееше се tuak wayah – палмова бира, с която всички се черпеха, с изключение на Бени, който пиеше вода.
40 Традиционно ястие от късчета агнешко, телешко, пилешко или свинско месо, смесено с кокосови стърготини, кокосово мляко, лимонов сок и черен пипер, което се приготвя на шиш на открит огън. – Б. пр.
41 Традиционно ястие, състоящо се от печено или варено пилешко или патешко месо с много подправки. – Б. пр.
42 Лепкав оризов сладкиш в сос от кафява захар. – Б. пр.
Първата вечер на индонезийска земя продължи до късно. Всички завършиха вечерята с писан амбон, с изключение на Алан, който получи водка, и Бени, който си поръча чаша чай.
Босе чувстваше, че в този ден на изобилие е нужно да се добави малко духовност, за да има равновесие, затова се изправи и започна с цитат на Исус според Евангелието на Матей („блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“43). Той смяташе, че за всички би било полезно да се вслушат в думите на Господ и да се поучат от Него. След това събра дланите си и благодари на Господ за един крайно необичаен и необичайно хубав ден.
43 Матей 5:3. – Б. пр.
– Всичко ще се нареди както трябва – каза Алан, нарушавайки мълчанието, което се възцари след думите на Босе.
Босе бе благодарил на Господ и сякаш в отговор Господ прояви благосклонност към тях, защото добрият късмет на пъстрата шведска компания в балийския хотел не само че се задържа, но и се задълбочи. Бени предложи брак на Хубавицата („Ще се омъжиш ли за мен?“ „Да, дявол да го вземе! Сега, веднага!“). Сватбата се състоя на следващата вечер и празненствата продължиха три дни. Осемдесетгодишната Росе-Мари Йердин научи членовете на местния пенсионерски клуб да играят на „Острова на съкровищата“ (само че не толкова добре, че да могат да я побеждават); Щуката се излежаваше по цял ден под един чадър на плажа и пиеше коктейли в цветовете на дъгата; Босе и Юлиус купиха една рибарска лодка, която рядко напускаха, а инспектор Аронсон бе приет в балийското висше общество: той беше бял, bule, при това полицейски инспектор, а на всичкото отгоре идваше от най-некорумпираната държава на света. Всичко това го правеше да изглежда извънредно екзотичен в техните очи.
Алан и Аманда се разхождаха всеки ден по искрящо белия плаж пред хотела. Винаги имаха за какво да си говорят и се чувстваха все по-добре и по-добре заедно. За никъде не бързаха, тъй като тя беше на осемдесет и четири, а той караше сто и първата си година.
След известно време започнаха да се държат за ръка – за да си помагат да пазят равновесие. След това решиха да вечерят насаме на терасата на Аманда, тъй като с другите ставаше твърде пренаселено. А накрая Алан се нанесе в апартамента на Аманда за постоянно. По този начин стаята му можеше да се предостави на някой гост, което щеше да се отрази добре върху счетоводния баланс на хотела.
По време на една разходка Аманда повдигна въпроса дали и те не трябва да постъпят като Бени и Хубавицата – с една дума, да се оженят, сега, когато вече живееха заедно. Алан отвърна, че Аманда била момиче в сравнение с него, но той можел да пренебрегне това обстоятелство. А и вече сам приготвял питиетата си, така че и това не било проблем. Накратко, Алан не виждал никакви основателни причини предложението на Аманда да не бъде осъществено.
– Значи, така се разбираме? – попита Аманда.
– Да, така се разбираме – отговори Алан.
И се хванаха още по-здраво за ръка. Така, за равновесие.
Разследването на смъртта на Хенрик „Кофата“ Хултен беше кратко и безрезултатно. Полицията проучи миналото му и разпита предишните му съучастници в Смоланд (недалеч от Езерната ферма на Гунила Бьорклунд), но те не бяха чули или видели нищо.