Ала Бернхард Лундборг не се впускаше във философски разговори с пациентите си. Вместо това повтори въпроса си за негърската кръв. Алан отговори, че няма достатъчно сведения, но че и майка му, и баща му са били с точно толкова бледа кожа, колкото и той самият. След това добави, че ужасно му се иска да види истински негър, ако на професора случайно му се намира такъв под ръка.
Професор Лундборг и неговите асистенти не отговаряха на въпросите на Алан, а само си записваха и сумтяха, след което го оставяха на мира, понякога по цели дни. Това време Алан посвещаваше на четене. Четеше всичко възможно – от вестници до научна литература от богатата болнична библиотека. Като добавим и храна три пъти дневно, собствена стая и вътрешна тоалетна, Алан се чувстваше добре за принудително лишен от свобода. Един-единствен път обстановката се обтегна, когато Алан с любопитство попита професор Лундборг какво му е толкова опасното на това да си евреин или негър. По изключение професорът не отвърна с мълчание, а изрева, че господин Карлсон трябва да си гледа работата и да не се меси в чуждите дела. Случката му напомни за онзи път преди много години, когато майка му го бе заплашила с шамар.
Годините минаваха и честотата на разговорите намаляваше все повече и повече. В един момент парламентът назначи комитет за изследване на стерилизирането на „биологично малоценни индивиди“ и когато докладът пристигна, работата на професор Лундборг нарасна така главоломно, че изведнъж леглото на Алан се оказа необходимо за друг пациент. През пролетта на 1929 година Алан бе обявен за реабилитиран член на обществото и бе пуснат на свобода с джобни пари, които едва му стигнаха за билет до Флен. Трябваше да извърви пеш последните няколко километра до Иксхулт, но Алан не възразяваше. След четири години под ключ имаше нужда да се поразтъпче.
Глава 5
Понеделник, 2 май 2005 г.
Местният вестник светкавично публикува на сайта си новината за стареца, който се бе изпарил на стотния си рожден ден. Тъй като репортерката изпитваше глад за истински новини от района, успя да загатне, че не е изключено да става въпрос за отвличане. Столетникът, по думите на очевидци, бил с всичкия си и едва ли се бил загубил.
Има нещо специално в това да изчезнеш точно на стотния си рожден ден. Не след дълго местното радио отрази новината, последвано от националното радио, сайтовете на националните ежедневници и следобедните и вечерните телевизионни новини.
Полицията във Флен нямаше друг избор, освен да прехвърли случая на областната полиция, която изпрати две патрулки с униформени служители на реда и един криминален инспектор в цивилни дрехи на име Аронсон. Към тях се присъединиха различни репортерски екипи, които искаха да се включат в претърсването на всяко кътче от района. Присъствието на медиите, от своя страна, даде основание на шефа на областната полиция сам да ръководи действията от мястото на събитието и евентуално да попадне в обсега на някоя камера.
Първата стъпка на полицията бе да изпрати колите да патрулират из района, докато Аронсон разпитва хора от старческия дом. Кметът пък се прибра вкъщи и изключи всичките си телефони. Нищо хубаво не може да излезе от това да се замесиш в изчезването на един неблагодарен старец, помисли си той.
Телефоните загряха от свидетелски показания: според някои Алан бил видян да кара велосипед в Катринехолм8, други твърдяха, че чакал на опашка и псувал в аптека в Нюшьопинг8. Подобни наблюдения можеха по една или друга причина да бъдат отхвърлени. Например няма как да се намираш в Катринехолм и в същото време да обядваш в стаята си в старческия дом в Малмшьопинг.
8 Градове в Централна Швеция. – Б. пр.
Шефът на областната полиция организира акция, в която се включиха стотина доброволци от района, и бе искрено изненадан, когато тя не даде резултат. До този момент беше убеден, че става въпрос за обикновен случай на изчезване на изкуфял старец независимо от свидетелските показания за ясния му разсъдък.
Първоначално търсенето не доведе до нищо, поне до момента, в който около седем и половина часа от участъка в Ескилстюна8 не пристигна едно полицейско куче. То подуши фотьойла на Алан, а после и отпечатъците, които бе оставил в лехата с теменужки под прозореца, след което хукна към парка, прекоси улицата, мина гробището при средновековната църква, прехвърли оградата и спря чак пред чакалнята на гарата в Малмшьопинг.