Колегите им в Рига откриха пияницата, който бе оставил мустанга на автоморгата, но не можаха за изкопчат и една смислена дума от него, докато един полицай не предложи да му дадат шише червено вино. Тогава изведнъж пияницата проговори и каза, че няма никаква идея кой го е помолил за тази услуга. Човекът се появил от нищото до пейката в парка с торба, пълна с бутилки вино.
– Признавам, че не бях трезвен – каза пияницата, – но никога не съм чак толкова пиян, че да откажа четири бутилки вино.
Един-единствен журналист се обади след няколко дни, за да попита как върви разследването около убийството на Хултен, но прокурор Ранелид не беше в кабинета си, за да приеме обаждането. Беше излязъл в отпуск и си беше купил билет в последния момент за чартърен полет до Лас Палмас. Всъщност искаше да избяга от всичко дори още по-далеч – беше чувал, че Бали е красив остров, но за там в момента нямаше свободни места.
И Канарските острови щяха да свършат работа. Сега си почиваше на шезлонг под чадър на плажа, с коктейл с чадърче в ръка и се чудеше къде ли се беше изгубил Аронсон. Инспекторът беше подал молба за напускане, бе взел всички дни отпуск, които му се полагаха до момента, и просто се беше изпарил.
Глава 28
1982–2005
Парите от американското посолство влязоха в употреба, когато Алан се прибра в Швеция. Намери си една малка червена къщичка само на няколко километра от мястото, където бе роден и израснал, за която плати в брой. Във връзка с покупката се наложи да поспори с шведските власти относно това дали го има записан в регистрите и дали реално съществува. Накрая те се предадоха и за изненада на Алан започнаха да му плащат пенсия.
– Но защо? – попита Алан.
– Защото сте пенсионер – обясниха чиновниците.
– Така ли? – попита Алан.
Оказа се, че наистина е пенсионер. През пролетта щеше да навърши седемдесет и осем години и осъзна, че беше остарял – напук на всичко и някак между другото. Само че му предстоеше да остарее още...
Годините бавно и спокойно минаваха, без Алан да се намесва по какъвто и да било начин в световните събития. Нямаше пръст дори и в случващото се във Флен, където от време на време ходеше, за да си купува храна (от внука на бакалина Густавсон, който беше собственик на супермаркета и който за щастие нямаше ни най-малка представа кой е Алан). Вече обаче не посещаваше градската библиотека, тъй като бе разбрал, че може да се абонира за вестниците, които го интересуваха, и да ги получава направо в пощенската си кутия. Колко практично!
Когато самотникът в къщичката на края на Иксхулт навърши осемдесет и три години, реши, че придвижването с велосипед до Флен и обратно започва да му дотежава, затова си купи кола. За момент обмисли и възможността да изкара шофьорска книжка, както си му е редът, но когато инструкторът заговори за „очен преглед“ и за „разрешително за започване на шофьорски курс“, Алан реши, че ще мине и без тях. А когато чу за списък с „препоръчителна литература“ и необходимост от „теоретични часове“, „уроци по кормуване“ и „двоен финален изпит“, Алан спря изобщо да слуша.
През 1989 година Съветският съюз започна да се разпада, което изобщо не изненада стареца в Иксхулт. Новият млад ръководител – Горбачов, бе започнал своето управление с кампания срещу масовата употреба на водка в държавата. Нима не проумяваше, че така не се печели народната любов?
Същата година, точно на рождения ден на Алан, на стъпалата към верандата се появи едно коте, което ясно показа, че е гладно. Алан го покани в кухнята и му даде мляко и наденица. На котето това толкова му хареса, че реши да се нанесе при стареца.
Беше домашен котарак с тигрова окраска, който веднага получи името Молотов – не на външния министър44, а на бомбата45. Молотов не говореше много, но беше изключително интелигентен и прекрасен слушател. Ако Алан искаше да му каже нещо, беше достатъчно да го повика и той веднага доприпкваше (освен ако в същия момент не беше зает да лови мишки – Молотов умееше да степенува нещата по важност). Котаракът скачаше на коленете на Алан, наместваше се и даваше знак с уши, че е готов да слуша. Ако в същото време старецът го чешеше по тила и врата, нямаше никакво ограничение относно продължителността на разговора.
44 Вячеслав Молотов (1890–1986) – съветски политик и дипломат. – Б. пр.
45 Самоделна запалителна бомба, известна като „коктейл Молотов“ по името на съветския политик Вячеслав Молотов. – Б. пр.