Дървеният перон не изглеждаше никак стабилен. Върху най-крайната дъска все още се четеше надпис „Не стъпвайте на релсите“. На Алан му се стори, че те не са опасни. Но кой с всичкия си би стъпил по собствено желание на перона?
Отговорът не се забави, тъй като в същия момент вратата на гарата се отвори и оттам с тежки стъпки излезе мъж на около седемдесет години с каскет, карирана риза и черна кожена чанта, кафяви очи и сива набола брада. Очевидно разчиташе, че дъските няма да поддадат, и беше насочил цялото си внимание към стареца пред себе си. Първоначално мъжът изглеждаше малко враждебен, но бързо омекна, като видя грохналия индивид, навлязъл на негова територия.
Алан все така седеше върху откраднатия куфар и не знаеше какво да каже, а дори и да знаеше, нямаше да има сили да го изрече. Беше вперил поглед в мъжа с каскета и очакваше първия му ход.
– Кой си ти и какво търсиш на моя перон? – попита непознатият по-скоро предпазливо, отколкото нападателно.
Алан не отговори. Не можеше да прецени дали е срещнал приятел, или враг. Но си помисли, че би било разумно да не влиза в пререкания с единствения човек наоколо, който би могъл да го пусне на топло, преди навън съвсем да се е застудило. Затова реши да разкаже нещата така, както си бяха.
Каза, че името му е Алан, че е точно на сто години и бодър за възрастта си, дори толкова бодър, че понастоящем бяга от старческия дом, а освен това междувременно е откраднал един куфар от един младеж, който в момента едва ли подскача от щастие, както и че коленете го мъчат и не би имал нищо против да им даде малко почивка.
Когато приключи с обясненията си, Алан замълча и зачака да чуе присъдата си.
– Така, значи! – възкликна мъжът с каскета и се усмихна. – Крадец!
– И то на възраст – отговори Алан навъсено.
Мъжът с каскета скочи пъргаво от перона и се запъти към столетника, за да го види по-отблизо.
– Наистина ли си на сто години? – попита той. – Значи трябва да си гладен.
Алан не схвана логиката в това заключение, но определено беше гладен. Съответно попита какво има за вечеря и дали случайно в менюто не може да се включи и нещо за пийване.
Мъжът с каскета протегна ръка, представи се като Юлиус Юнсон и помогна на стареца да се изправи. След това съобщи, че той ще носи куфара, че менюто включва печено еленско месо и че задължително ще има нещо за пийване към него, за подсилване не само на коленете, но и на цялото тяло.
С огромни усилия Алан се качи на перона. Болката му напомни, че е жив.
Юлиус Юнсон не бе имал компания от много години, така че срещата със стареца с куфара беше добре дошла. Една глътка за едното коляно, една за другото, няколко за гърба и врата, после една за добър апетит – и на старците им се развързаха езиците. Алан попита Юлиус с какво се издържа и в отговор чу историята на живота му.
Юлиус бил роден на север, в селцето Стрьомбака, и бил единствено дете на фермерското семейство Андерш и Елвина Юнсон. Като момче работел в семейната ферма и ежедневно ядял бой от баща си, който бил на мнение, че Юлиус не става за нищо. Но в годината, когато Юлиус навършил двайсет и пет, първо майка му починала от рак, за което Юлиус дълбоко скърбял, а скоро след това баща му потънал в едно блато, докато се опитвал да измъкне една телица. Юлиус отново бил опечален, защото бил привързан към телицата.
Младият Юлиус нямал талант за земеделие (баща му се оказал прав в това отношение), а му липсвало и желание. Затова продал всичко, с изключение на няколко хектара гора, които сметнал, че може да му послужат на старини. След това отишъл в Стокхолм и за две години профукал напълно парите. После се върнал в гората.
С голямо желание Юлиус участвал в търг за доставка на пет хиляди дървени стълба за електрическата компания на Худиксвал5. И тъй като не се занимавал с осигуровки и данъци и други такива подробности, спечелил поръчката. С помощта на една дузина унгарски бежанци успял да достави стълбовете навреме, за което получил повече пари, отколкото бил и сънувал.
5 Град в Централна Швеция. – Б. пр.
Дотук всичко вървяло добре, но се наложило Юлиус да си послужи с измама, понеже дърветата всъщност не били съвсем пораснали. В резултат на това стълбовете се получили с един метър по-ниски от поръчаната височина и никой нямало да забележи разликата, ако точно в този момент почти всички фермери в района не се били снабдили с комбайни.
Електрическата компания на Худиксвал монтирала стълбовете навсякъде по поля и ливади и когато дошло време за жътва, в една и съща сутрин жиците се скъсали на двайсет и шест места от двайсет и два новозакупени комбайна. Цялата местност останала без електричество в продължение на седмици, жътвата била провалена, доилните машини спрели да работят. Не след дълго яростта на фермерите, която първоначално била насочена към електрическата компания, се стоварила върху младия Юлиус.