– Ами прекъснаха ни... и после ме извикаха извън стаята.
Доктор Еклунд гледаше Алан като онемял. Що за човек му беше изпратил Ерландер? Да не би да си мислеше, че един сервитьор, който бе прекъснал училище, преди да навърши девет години, можеше да бъде назначен да прави атомни бомби за Швеция?
Докторът първо си каза наум, че би било цяло чудо, ако този аматьор Ерландер се задържи на политическия си пост дори една година. След това съобщи на Алан, че ако няма какво да добави, срещата може да се счита за приключена. Докторът не смяташе, че понастоящем може да предложи работно място на господин Карлсон. Вярно, че помощничката, която правела кафе за учените в AB Atomenergi, никога не била посещавала базата в Лос Аламос, но независимо от това си вършела работата добре. Освен това Грета намирала време да почиства и офисите, което също се считало за предимство.
Алан не отговори нищо и за момент се замисли дали въпреки всичко да не разкрие, че за разлика от учените на доктор Еклунд, а най-вероятно и от Грета, знаеше как се прави атомна бомба.
Все пак накрая реши, че докторът не заслужава неговата помощ, щом не знае как да му зададе въпроса. Да не говорим, че кафето на Грета имаше вкус на помия.
Алан не получи работа в AB Atomenergi, тъй като не бе достатъчно квалифициран за длъжността. Но независимо от това се чувстваше добре, седнал на една пейка в парка пред хотела си, от която се разкриваше хубав изглед към кралския замък от другата страна на залива. А и от какво би могъл да се оплаче? Все още разполагаше с по-голямата част от парите, с които министър-председателят така любезно го бе снабдил, беше отседнал в хубав хотел, вечер се хранеше до насита в ресторанта, а точно през този ранен януарски ден следобедното слънце сгряваше както тялото, така и душата му.
Естествено, беше му малко студено на задните части, затова се изненада, когато още един човек седна на пейката до него.
– Добър ден – поздрави го Алан учтиво.
– Good afternoon, Mr. Karlsson – отвърна непознатият мъж.
Глава 14
Понеделник, 9 май 2005 г.
След като инспектор Аронсон докладва последните събития на прокурор Кони Ранелид от управлението в Ескилстюна, той веднага реши да издаде заповед за задържането на Алан Карлсон, Юлиус Юнсон, Бени Юнгберг и Гунила Бьорклунд.
Аронсон и Ранелид поддържаха връзка още от момента на изчезването на столетника и интересът на прокурора постоянно нарастваше. Сега обмисляше внезапно появилата се възможност да осъди Алан Карлсон за предумишлено или най-малкото за непредумишлено убийство, въпреки че до момента не бяха открити никакви жертви. Съществуваха няколко подобни случая в шведската съдебна история, които показваха, че такъв казус не е невъзможен. За целта обаче бяха необходими изключително добри доказателства и извънредно опитен прокурор. Кони Ранелид нямаше да има проблем с последното, а за първото възнамеряваше да изгради верига от косвени улики, в която първата брънка щеше да бъде най-здравата, но щеше да се погрижи да укрепи добре и следващите.
Инспектор Аронсон трябваше да признае пред себе си, че бе разочарован от начина, по който се бяха развили събитията. Щеше да бъде много по-забавно да измъкне един столетник от ноктите на криминална банда, отколкото – както сега – да не успява да спаси престъпниците от стареца.
– Наистина ли можем да докажем, че Алан Карлсон и компанията му имат пръст в смъртта на Бюлунд, Хултен и Йердин, при положение че все още нямаме тела? – попита Аронсон и вътрешно се надяваше отговорът да е „не“.
– Не унивай, Йоран – отвърна Кони Ранелид. – Ще видиш, че това старче ще си изпее всичко в момента, в който го хванеш и ми го доведеш. А ако той е прекалено изкуфял, за да ни бъде от полза, съм сигурен, че по време на разпита останалите взаимно ще си противоречат и в крайна сметка ще получим информацията, която ни трябва.
След това прокурор Ранелид отново прегледа случая заедно с инспектора и обясни стратегията. Не вярваше, че може да вкара всички зад решетките за предумишлено убийство, но съществуваха и други обвинения като непредумишлено убийство, съучастие в престъпление, причиняване на смърт по непредпазливост или укриване на престъпник.
Колкото по-късно някой от заподозрените се бе замесил в събитията, толкова по-трудно щеше да му бъде повдигнато по-сериозно обвинение (освен ако сам не се признаеше за виновен, разбира се). Затова прокурорът смяташе да се съсредоточи върху лицето, което през цялото време се бе намирало в центъра на събитията, а именно – Алан Карлсон.
– В неговия случай ще се погрижим да получи доживотна присъда в истинския смисъл на думата – изкиска се прокурорът Ранелид.