– Тръгни за Векшьо, Аронсон, и си намери стая в приличен хотел. Довечера ще подшушна на медиите, че столетникът е същинска машина за убийства, и ще видиш, че утре рано ще ти се обадят толкова много хора със сведения за местонахождението му, че до обяд ще си го хванал.
Глава 15
Понеделник, 9 май 2005 г.
– Ето ти три милиона крони, скъпи братко. Искам да използвам случая и да ти се извиня за начина, по който се държах, след като получихме завещанието на чичо Фрасе.
Бени мина направо на въпроса, когато срещна брат си за първи път от трийсет години. Подаде на Босе една чанта, пълна с пари, преди дори да успеят да се здрависат. След това продължи със сериозен глас:
– Сега ще ти кажа две неща. Едното е, че имаме огромна нужда от помощта ти, защото сме забъркали голяма каша. А другото е, че тези пари са твои и ти се полагат. Ако прецениш, че трябва да ни отпратиш, имаш пълното право на това. Но при всички положения парите остават при теб.
Братята стояха на светлината на единствения работещ преден фар на жълтия автобус, точно пред входа на огромната ферма на Босе, която се намираше във Вестерйотланд, на двайсетина километра югозападно от малко градче на име Фалшьопинг. По-големият брат се опита да си събере мислите, доколкото бе възможно, след което каза, че има няколко въпроса. Обеща, че в зависимост от отговорите ще реши дали може да им предложи покрив над главите. Бени кимна и го увери, че възнамерява да отговори откровено на всичките му въпроси.
– Тогава да започваме – каза Босе. – Парите, които току-що ми даде, с честен труд ли са спечелени?
– Определено не – отговори Бени.
– Полицията по петите ви ли е?
– И полицията, и крадците. Но засега най-вече крадците.
– Какво се е случило с автобуса? Предницата му е напълно смачкана.
– Блъснахме един крадец с пълна скорост.
– Умря ли?
– Не, за съжаление. Лежи в автобуса с мозъчно сътресение, пукнати ребра, счупена дясна ръка и голяма отворена рана на дясното бедро. Състоянието му е сериозно, но стабилно, както се казва.
– И сте го довели със себе си тук?
– Да, така се получи.
– Има ли още нещо, което трябва да знам?
– Ами може би, че по пътя сме убили други двама крадци, дружки на полуживия престъпник в автобуса. Всички те настояваха да си получат обратно петдесетте милиона, които се озоваха в нашите ръце.
– Петдесет милиона?
– Петдесет милиона. Минус някой и друг разход, включително и за покупката на този автобус.
– Защо се придвижвате с автобус?
– Защото отзад возим една слоница.
– Слоница?
– Казва се Соня.
– Слоница?
– Азиатска.
– Слоница?
– Да, слоница.
Босе остана безмълвен за известно време, след което попита:
– И слоницата ли е крадена?
– Не, не бих казал.
Босе отново замълча. Накрая каза:
– Пиле на грил с печени картофи за вечеря. Как ви звучи?
– Това включва ли и нещо за пиене? – чу се един немощен глас от автобуса.
Когато стана ясно, че мъртвецът в катастрофиралата кола все още е жив, Бени веднага изпрати Юлиус да вземе аптечката за първа помощ, която се намираше зад шофьорската седалка в автобуса. Бени беше наясно, че по този начин създава неприятности на цялата група, но се извини, като каза, че в ролята си на почти лекар трябва да спазва и почти лекарската си етика. Затова било изключено да остави умиращия да издъхне на пътя, без да му помогне.
Полуживият престъпник бе измъкнат от смачканата кола, Бени го прегледа, постави му диагноза и с помощта на аптечката му оказа необходимата първа медицинска помощ. Преди всичко се погрижи да спре силното кръвотечение от бедрото на пострадалия, както и да превърже дясната му ръка до лакътя.
След това се наложи Алан и Юлиус да се преместят отзад при Соня, за да може полуживият престъпник да бъде положен напречно върху задната седалка в шофьорската кабина. Хубавицата влезе в ролята на медицинска сестра. Бени вече бе установил, че пулсът и кръвното налягане на пострадалия са нормални. С помощта на голяма доза морфин пациентът заспа въпреки силните си болки и компанията отново потегли.
В момента, в който стана ясно, че групата действително бе добре дошла у Босе, Бени отново прегледа пострадалия. Пациентът продължаваше да спи дълбоко благодарение на морфина, така че Бени реши да изчакат, преди да го преместят.
След това се присъедини към останалите в просторната кухня на Босе. Докато домакинът се суетеше около храната, която скоро щеше да бъде сервирана, приятелите разказаха един след друг за драматичните събития от последните дни. Алан започна пръв, после думата взе Юлиус, след него се включи Бени с малко помощ от Хубавицата и накрая пак Бени описа сблъсъка между автобуса и БМВ-то на престъпник номер три.