Въпреки че Босе току-що бе чул как двама души бяха загубили живота си и как събитията бяха потулени по начин, който напълно противоречеше на шведското законодателство, имаше само едно нещо, което искаше да потвърдят.
– Да видим сега дали съм разбрал правилно... Значи, в автобуса пред входа има слоница?
– Да, но утре рано трябва да я пуснем навън – отговори Хубавицата.
Иначе Босе не смяташе, че имат основание да се тормозят по другите въпроси. Законът често казвал едно, докато моралът можел да казва друго. Достатъчно било да даде като пример своите дребни бизнесдейности, за да се убедят как правото може да се пренебрегне, стига човек да държи главата си високо вдигната.
– Горе-долу както ти постъпи с нашето наследство, само че точно обратното – каза Босе на Бени.
– О, така ли, а кой счупи чисто новия ми мотоциклет? – възрази Бени.
– Това ти беше, задето се отписа от курса за заварчици – каза Босе.
– А аз го направих, защото ти през цялото време ме командваше – каза Бени.
Изглежда, братята можеха да продължават с препирнята до безкрай, но Алан ги прекъсна и каза, че от преживяванията си по големия свят е научил, че най-големите и невъзможни за разрешаване конфликти на земята се основават на диалога: „Ти си глупав, не, ти си глупав, не, ти си глупав“. Според стареца решението много пъти било в изпиването на бутилка водка заедно, след което двете страни можели да продължат напред. В случая обаче за лош късмет Бени бил трезвеник. Алан, разбира се, можел да се погрижи за неговия дял от водката, но не вярвал, че ще бъде същото.
– Значи, според теб една бутилка водка би разрешила израело-палестинския конфликт? – попита Босе. – Та той води началото си още от Библията.
– Точно за този конфликт може да потрябва и повече от една бутилка – отвърна Алан. – Но принципът е един и същ.
– Не може ли да проработи дори и да пия нещо друго? – попита Бени, който се чувстваше, сякаш неговата трезвеност е причина за всички войни по света.
Алан бе доволен от това развитие. Напрежението между братята се бе изпарило. Старецът заяви, че въпросната водка вече може да се използва за други цели вместо за разрешаване на конфликти.
Босе каза, че алкохолът ще почака, защото храната е готова. Пиле на грил и печени картофи с бира за големите и сокче за малкия му брат.
Докато останалите се приготвяха да вечерят в кухнята, Пер-Гунар „Шефа“ Йердин се събуди. Болеше го главата, усещаше остра болка, като дишаше, едната му ръка сигурно беше счупена, защото бе превързана през рамото, а когато се измъкна с усилие от шофьорската кабина, от бедрото му потече кръв. Преди това, за своя изненада, бе открил собствения си пистолет в жабката на автобуса. Явно всички на света с изключение на Шефа бяха идиоти.
Морфинът все още действаше и болката от раните му беше поносима, но в същото време се чувстваше объркан и дезориентиран. Шефа закуцука из фермата, като поглеждаше през различни прозорци на къщата, докато се увери, че всичките й обитатели, включително и една немска овчарка, бяха в кухнята. Освен това кухненската врата към градината не беше заключена. Накуцвайки, Шефа влезе през нея в кухнята и с особена решимост в гласа и пистолета в лявата ръка каза:
– Веднага затворете кучето в кухненския килер или ще го застрелям, без да ми мигне окото. След това ще ми останат точно пет куршума в пълнителя – по един за всеки от вас.
Хубавицата изглеждаше по-скоро нещастна, отколкото уплашена, когато заведе кучето в килера и затвори вратата след него. Бъстър се изненада и малко се разтревожи, но преди всичко беше доволен – имаше и по-лоши неща, които можеха да се случат на едно куче, отколкото да бъде затворено в кухненски килер.
Петимата приятели се строиха в редица. Шефа съобщи, че куфарът там в ъгъла е негов и че възнамерява да го вземе със себе си на тръгване. Не било изключено да подари живота на един или повече от петимата, в зависимост от това какви отговори получи на въпросите си, както и каква част от съдържанието на куфара е изчезнала.
Алан проговори пръв и каза, че действително няколко милиона липсват, но може би господинът с пистолета ще се задоволи и с настоящата сума, предвид факта, че по стечение на обстоятелствата двама от неговите колеги са мъртви и по този начин парите ще се разпределят между по-малко хора.