– Болта и Кофата са мъртви? – попита Шефа.
– Щука?! – възкликна изведнъж Босе. – Но това си ти! Откога не сме се виждали!
– Босе Белята?! – възкликна Пер-Гунар „Щуката“ Йердин на свой ред.
След което Босе Белята и Щуката Йердин се спуснаха един към друг и сърдечно се прегърнаха.
– Вярвам, че и този път ще оцелея – каза Алан.
Бъстър бе освободен от килера, Бени смени превръзката на кървящата рана на Йердин, а Босе сложи още едни прибори на масата.
– За мен само вилица – каза Щуката. – Така или иначе, не мога да използвам дясната си ръка.
– Някога много те биваше с ножовете, когато нещата опираха до това – каза Босе Белята.
Щуката и Босе Белята бяха не само стари приятели, но и партньори в бранша с хранителни стоки. Щуката бе по-нетърпеливият от двамата и винаги имаше мащабни планове. В края на краищата се разделиха и всеки тръгна по пътя си, след като Щуката бе настоявал да внасят шведски кюфтета от Филипините, обработени с формалин за увеличаване на трайността им от стандартните три дни до три месеца (или три години, в зависимост от това колко формалин щеше да им се отпусне от сърцето). Именно тогава Босе бе казал „стига“. Обясни, че не иска да приготвя храна с вещество, от което някой може да умре. Според Щуката Босе преувеличаваше. Хората не умираха от малко химикали в храната, а и формалинът със сигурност щеше да съхрани живота им.
Двамата се разделиха като приятели. Босе напусна района и се премести във Вестерйотланд. Щуката реши да опита късмета си, като обере една фирма за внос, което се оказа толкова доходоносно, че той заряза кюфтетата, за да се посвети изцяло на новото си начинание.
В началото Босе и Щуката се чуваха няколко пъти годишно, но с времето това се случваше все по-рядко, а накрая съвсем изгубиха връзка – до тази вечер, когато Щуката най-неочаквано се появи в кухнята на Босе и изглеждаше точно толкова страшен, колкото Босе си спомняше, че може да бъде.
Ала ядът на Щуката се изпари в мига, в който откри своя приятел от младежките години и бивш бизнеспартньор. Затова седна на масата заедно с Босе Белята и компанията му. Нищо не можеше да се направи по въпроса, че те бяха убили Кофата и Болта. Утре щяха да мислят за това, както и за куфара. Сега щяха да се насладят на вкусната вечеря и бирата.
– Наздраве! – каза Пер-Гунар „Щуката“ Йердин и загуби съзнание, като лицето му падна право в храната.
Приятелите почистиха лицето на Щуката, преместиха го в гостната и го сложиха да легне. Бени провери актуалния му медицински статус, след което му даде нова доза морфин, който щеше да го приспи поне до следващия ден.
След това най-накрая седнаха да вечерят. Всичко беше толкова вкусно, че си облизаха пръстите.
– Пилето е превъзходно! – похвали го Юлиус и всички се съгласиха, че никога досега не са яли нещо толкова сочно.
Тайната се криела в това, че Босе внасял пресни пилета от Полша (не някакви боклуци, а само отлично качество), след което инжектирал всяко пиле с до един литър от своята специална смес от вода и подправки. После ги опаковал отново и тъй като толкова голяма част от цялата подготовка за пласирането им на пазара се извършвала в дома му във Вестерйотланд, решил, че може да нарече пилетата си „шведски“.
– Двойно по-вкусни заради подправките, двойно по-тежки заради добавената вода и двойно по-търсени заради шведския си произход – обобщи Босе.
Изведнъж бизнесът се разраснал, въпреки че той започнал като дребен търговец. И всички обожавали неговите пилета. От съображения за сигурност обаче не продавал нищо на търговците на едро от района – можело да се случи някой от тях да мине покрай фермата на Босе и да открие, че в двора му няма и кьораво пиле.
Това имал предвид с изказването си за разликата между закон и морал. Поляците да не би да отглеждали и колели пилетата по-зле от шведите? Какво общо имало качеството с националните граници?
– Хората са глупави – заяви Босе. – Във Франция най-хубавото месо е френското, в Германия – немското. Същата работа е и в Швеция. Така че за доброто на клиентите запазвам определена информация за себе си.
– Съобразителен си – каза Алан без следа от ирония.
Босе разказа, че прави нещо подобно с дините, които също внасял, само че не от Полша, а от Испания или Мароко. Тях спокойно ги наричал „испански“, защото никой нямало да повярва, че са отгледани в Швеция. Но преди да ги продаде, инжектирал във всяка диня по един литър захарен сироп.
– Стават двойно по-тежки – добре за мен! – и тройно по-вкусни – добре за клиента!