– Определено си съобразителен – каза Алан все така без ирония.
Хубавицата си помисли, че сигурно има някой и друг клиент, който по здравословни причини в никакъв случай не бива да поема цял литър захарен сироп по този начин, но не каза нищо. Според нея нито тя, нито който и да било от останалите около масата имаше право да се изказва по моралните въпроси. Освен това динята беше почти толкова божествено вкусна, колкото и пилето.
Инспектор Йоран Аронсон седеше в ресторанта на хотела си във Векшьо и ядеше пиле „Кордон бльо“. Пилето, което не идваше от Вестерйотланд, беше сухо и безвкусно, но Аронсон го прокара с бутилка хубаво вино.
До този момент прокурорът вече сигурно беше подшушнал нещо в някое репортерско ухо и на следващия ден журналистите пак щяха да се задействат. Ранелид, разбира се, беше прав, че щяха да ги затрупат с обаждания за местонахождението на жълтия автобус със смачкана предница. Докато чакаше това да се случи, Аронсон можеше да остане на мястото си. Така или иначе, нямаше какво друго да прави – нямаше семейство и близки приятели, нито дори някакво смислено хоби. Когато този странен случай приключеше, щеше коренно да промени живота си.
Инспектор Аронсон завърши вечерта с един джин с тоник и докато отпиваше от него, започна да се самосъжалява и да си представя как ще извади служебното си оръжие и ще застреля пианиста на бара. Ако бе останал трезвен и внимателно бе обмислил това, което всъщност вече знаеше, историята със сигурност щеше да вземе друг обрат.
В редакцията на „Експресен“ същата вечер имаха кратък езиков дебат, преди да решат как да изглежда първата страница на новия брой. Накрая директорът на отдел „Новини“ реши, че при един мъртъв може да става въпрос за убийство, при двама мъртви може да става въпрос за двойно убийство, но при трима мъртви, за съжаление, не може да става въпрос за масово убийство, както някои от колегите му настояваха. Независимо от това в крайна сметка заглавието се получи добре:
Изчезнал
СТОЛЕТНИК
заподозрян за
ТРОЙНО
УБИЙСТВО
Във фермата на Босе настроението беше отлично до късно вечерта. Забавните истории следваха една след друга. Босе предизвика фурор, когато извади Библията и заяви, че ще им разкаже как против волята си я прочел от първата до последната страница. Алан се зачуди на какво ли дяволско изтезание е бил подложен Босе, но домакинът обясни, че нещата не стояли така. Никой не го бил карал насила – собственото му любопитство било отговорно за случилото се.
– Никога няма да съм чак толкова любопитен – каза Алан.
Юлиус се зачуди дали старецът можел да спре да прекъсва Босе, така че да успеят да чуят историята, при което Алан отвърна, че можел, и домакинът продължи разказа си.
Преди няколко месеца му се обадил един познат от центъра за рециклиране на края на Шьовде27. Двамата се запознали на пистата за конни надбягвания. Същият този човек бързо разбрал, че съвестта на Босе е гъвкава и че той винаги е отворен към възможности за нови източници на доходи.
27 Град в Южна Швеция. – Б. пр.
В центъра били получили половин тон книги, които трябвало да бъдат рециклирани, защото били класифицирани като отпадъчен материал, а не като литература. Познатият на Босе се зачудил за какво можело да става въпрос, затова разопаковал книгите и просто открил екземпляри от Библията (бил се надявал на нещо съвсем различно).
– Но това не беше Библия като всички останали – каза Босе и извади една, за да покаже на слушателите си. – Говорим за тънка и елегантна книга с корици от естествена кожа и златни надписи... И вижте тук: списък с героите, цветни карти и индекс.
Познатият на Босе бил също толкова впечатлен и вместо да рециклира тези изящни книги, предложил да му ги достави всичките в замяна на... да речем, една хилядарка за услугата.
Босе и за миг не се поколебал да се възползва от възможността и още същия следобед в плевнята му се озовали половин тон книги. Но колкото и да оглеждал книгите, не можел да намери никакъв дефект по тях. Накрая започнал да се побърква от цялата тая работа. Така че една вечер седнал пред камината във всекидневната и започнал да чете – от „В начало Бог сътвори...“ нататък. За по-сигурно правел справка със старата си Библия. Трябвало да има печатна грешка някъде, защо иначе щели да изхвърлят нещо толкова красиво и... свято?
Босе четял вечер след вечер, първо Стария завет, последван от Новия завет, сравнявал със старата си Библия и все така не откривал никакви грешки.