Една вечер стигнал до последната глава и малко по малко до последната страница, а накрая и до последния стих.
И тогава направил откритието! Там била непростимата и необяснима печатна грешка, която накарала собственика на книгите да реши, че те трябва да бъдат бракувани.
Домакинът раздаде по една Библия на всички около масата и те отвориха на последния стих, след което един по един избухнаха в смях.
За Босе бил достатъчен фактът, че открил печатната грешка, не го било грижа как се е появила там. Любопитството му било задоволено, а и прочел първата си книга от времето, когато бил ученик. Дори станал малко религиозен. Не дотам, че да позволява на Бог да изказва мнение за бизнесделата му, нито пък да присъства на попълването на годишната му данъчна декларация, но вече по всички други въпроси оставял живота си в ръцете на Отца и Сина и Светаго Духа. А и нали те нямало да имат нищо против, че Босе обикалял пазарите в Южна Швеция в събота и продавал Библията с малка печатна грешчица? („99 крони парчето! Мили боже, какво изгодно предложение!“)
Но ако Босе се бе поинтересувал и ако противно на всички очаквания бе успял да стигне до истината, тогава щеше да бъде в състояние да продължи разказа си ето така...
Един страньор от предградията на Ротердам преживявал криза на личността. Няколко години по-рано бил вербуван от Свидетелите на Йехова, но по-късно бил изгонен, когато открил и малко прекалено шумно поставил под въпрос факта, че паството пророкувало завръщането на Исус четиринайсет пъти между 1799 и 1980 година – и не познало нито веднъж.
След това страньорът се присъединил към Петдесятниците28; допадало му учението за Страшния съд, одобрявал идеята за победата на Бог над Злото, за завръщането на Исус (те, за разлика от Свидетелите на Йехова, не назовавали определена дата) и как повечето хора от детството му, в това число и баща му, който ги изоставил, когато бил на шест години, щели да горят в ада.
28 Петдесятничество – движение в християнството, което акцентира върху личния контакт с Бог посредством кръщение със Светия Дух. – Б. пр.
Ала и новото му паство го изгонило. Този път причината била, че паричните дарения за цял месец се изпарили, докато били под опеката на страньора. Той се заклел, че нямал нищо общо с изчезването им. Освен това нали християните умеели да прощават? А и какъв друг избор имал, когато колата му се била повредила и той имал нужда от нова, за да може да запази работата си?
Изпълнен с горчивина, страньорът се заел със задачата си за деня, която по ирония на съдбата се състояла в отпечатването на две хиляди библии! Освен това поръчката идвала от Швеция, където, доколкото му било известно, все още живеел баща му.
Със сълзи в очите страньорът наливал глава след глава в специалната програма на печатницата. Когато стигнал до последната глава – Откровение, – му паднало пердето. Как въобще Исус някога би могъл да се върне на Земята? Тук Злото властвало над всичко! Злото веднъж завинаги било победило Доброто, така че вече какво изобщо имало смисъл? А Библията... била просто една подигравка!
В крайна сметка разстроеният страньор направил едно допълнение след последния стих в последната глава на шведската Библия, която вече била готова за печат. Той не помнел много от бащиния си език, но се сетил за едно изречение от детските приказки, което според него се връзвало добре с останалите в текста. И така, последните два стиха на Библията плюс допълнението излезли от печат в следния вид:
22:20 Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!
22:21 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
22:22 И заживели щастливо до края на дните си.
Късната вечер премина в нощ. Водката и братската любов се лееха и щеше да продължи така, ако в един момент въздържателят Бени не бе видял колко късно е станало. Затова той наруши веселбата и съобщи, че е крайно време всички да си лягат. Имали много задачи на следващия ден, затова трябвало да са отпочинали.
– Ако бях по-любопитен, щях да се зачудя в какво ли настроение ще се събуди оня, дето припадна в чинията си с храна – каза Алан.
Глава 16
1948–1953
Непознатият мъж, който седна на пейката до Алан, току-що бе казал Good afternoon, Mr. Karlsson, което даде основание на Алан да направи две заключения. Първо, че мъжът не беше швед, защото иначе най-вероятно би се опитал да говори на майчиния си език. И второ, че знаеше кой е Алан, тъй като се бе обърнал към него, използвайки фамилното му име.