– Но аз не съм физик – каза Алан.
– Може и да е така, обаче от моите източници разбирам, че умеете да правите нещо, на което и аз бих искал да се науча.
– Така ли? И какво би могло да е това?
– Бомбата, господин Карлсон. Бомбата.
Юлий Борисович и Алан Емануел веднага си бяха допаднали. Да се съгласи да го последва, без да знае къде отива, при кого или защо – това впечатли Юлий Борисович и беше признак на известно безгрижие, което самият той не притежаваше. Алан, от своя страна, беше доволен, че за пръв път можеше да разговаря с някого, който не се опитва да му пълни главата с политика или религия.
Освен това скоро стана ясно, че и двамата безкрайно много харесваха водката. Руснакът разказа, че предишната вечер имал възможността да опита шведския вариант, докато държал под око Алан Емануел в ресторанта на хотела му. Първоначално му се сторила прекалено суха, липсвала й руската сладост, но след две-три чаши свикнал с вкуса. А след още няколко възкликнал „Никак не е зле!“.
– Тази тук обаче е по-хубава, разбира се – каза Юлий Борисович и показа еднолитрова бутилка Stolichnaya на Алан, с когото седяха сами в офицерския стол. – Хайде да се почерпим!
– Звучи добре – каза Алан. – От морския въздух се ожаднява.
Още след първата чаша Алан настоя за промяна в начина, по който мъжете се обръщаха един към друг. Да казва Юлий Борисович на събеседника си всеки път, когато се налага да привлече вниманието му, не било никак практично в дългосрочен план. А и самият той не искал да бъде наричан Алан Емануел, защото не бил използвал второто си име, откакто бил кръстен от свещеника в Иксхулт.
– Така че оттук нататък ти си Юлий, а аз съм Алан – каза шведът. – Иначе ще сляза от лодката тук и сега.
– Не го прави, уважаеми Алан. Намираме се на двеста метра дълбочина – каза Юлий. – По-добре си сипи още малко водка.
Юлий Борисович Попов беше пламенен социалист и най-голямото му желание беше да продължава да работи в името на съветския социализъм. Според него другарят Сталин бил строг съдник, но Юлий знаел, че тези, които служат вярно на системата, нямат от какво да се страхуват. Алан отговори, че нямал намерение да служи на която и да било система, но можел да даде някой и друг съвет на Юлий, ако с колегите му от проекта за атомната бомба били ударили на камък. Само че първо искал да си сипе още една чаша от онази водка, чието име не можел да произнесе дори когато бил трезвен. Освен това Юлий трябвало да обещае, че ще продължи по вече установения начин, а именно да не говори за политика.
Юлий сърдечно благодари на Алан за готовността му да помогне и му каза без заобикалки, че прекият му началник, маршал Берия, възнамерява да му предложи еднократно възнаграждение от сто хиляди долара, при условие че помощта му доведе до създаването на бомба.
Съдържанието на бутилката прогресивно намаляваше, докато Алан и Юлий говореха за какво ли не (с изключение на политика и религия). Засегнаха и проблемите около атомната бомба и въпреки че този въпрос щеше да се обсъжда през идните дни, Алан реши да даде на събеседника си няколко прости съвета. И после още няколко.
– Хммм – каза Юлий. – Мисля, че разбирам...
– Аз пък не – каза Алан. – Обясни ми още веднъж за операта. Не е ли просто една ужасна врява?
Юлий се усмихна, гаврътна чашата си с водка, изправи се и запя. Не избра някоя стара народна песен, а се спря на Nessun Dorma от „Турандот“ на Пучини.
– Брей – каза Алан, когато Юлий приключи.
– Nessun dorma! – рече Юлий тържествено. – Никой няма да спи!
Без значение дали някой им беше дал разрешение да спят, скоро след това и Алан, и Юлий захъркаха в каютите си до офицерския стол. Когато се събудиха, подводницата вече беше пуснала котва на пристанището в Ленинград. Чакаше ги лимузина, която да ги откара до Кремъл за среща с маршал Берия.
– Санкт Петербург, Петроград, Ленинград... Не може ли да решите веднъж завинаги? – попита Алан.
– Добро утро и на теб – отвърна Юлий.
Юлий и Алан се настаниха на задната седалка на лимузината, марка „Хъмбър Пулман“, и се подготвиха за предстоящото пътуване от Ленинград до Москва. Един плъзгащ се прозорец делеше мястото на шофьора от луксозно обзаведения салон, в който седяха Алан и новият му приятел. Имаше хладилник с вода, безалкохолни напитки и много алкохол, който точно в момента не представляваше интерес за двамата пътници. Можеха да се почерпят и с червени желирани бонбони, и с шоколадови пралини, ако им се доядеше нещо сладко. Колата и обзавеждането й биха били отличен пример за успехите на съветското социалистическо инженерство, ако тя цялата не беше внос от Англия.