Юлий разказа на Алан за досегашния си професионален опит. Бил учил при Нобеловия лауреат Ърнест Ръдърфорд, легендарния ядрен физик от Нова Зеландия. Затова говорел английски толкова добре. Алан, от своя страна, взе акъла на Юлий с разказите си за своите преживявания в Испания, Америка, Китай, Хималаите и Иран.
– Какво стана с англиканския свещеник? – попита Юлий.
– Не знам – отговори Алан. – Или вече е англиканизирал цял Иран, или е мъртъв. Най-малко вероятно е да се е случило нещо по средата.
– Това ми звучи като да предизвикаш Сталин в Съветския съюз – каза Юлий откровено. – Освен че би било престъпление срещу революцията, прогнозите за оцеляване са лоши.
Откровеността на Юлий този ден и в тази компания не знаеше граници. Той сподели мнението си за маршал Берия, шефа на тайните служби, който изведнъж станал и ръководител на проекта за атомната бомба. Берия бил пълен безсрамник. Изнасилвал жени и деца и изпращал „нежелателните“ елементи в трудови лагери, ако преди това не ги убиел.
– Разбери ме правилно – разясни Юлий. – Един нежелателен елемент, естествено, трябва да бъде отстранен възможно най-бързо, но трябва да е нежелателен по правилните, революционни причини. Хората, които не съдействат на целите на социализма, трябва да бъдат премахнати! Но не и тези, които не съдействат на целите на маршал Берия. Не! Маршал Берия не е истински представител на революцията. Ала не можем да виним другаря Сталин за това. Досега не съм имал привилегията да се срещна с него, но той ръководи цяла държава, почти цял континент. И ако в бързината насред всичката тази работа е възложил на маршал Берия по-голяма отговорност, отколкото той може да поеме... другарят Сталин има пълното право на това! А сега, уважаеми Алан, ще ти кажа една прекрасна новина. Днес следобед с теб сме на аудиенция не само при маршал Берия, но и при другаря Сталин! Канени сме на вечеря лично от него.
– Наистина нямам търпение – каза Алан. – Но как ще издържим дотогава? На желирани бонбони ли ще караме?
Юлий помоли шофьора на лимузината да спре в едно малко градче по пътя, за да вземат няколко сандвича за Алан. След това пътуването продължи, както и интересният разговор.
Между хапките Алан размишляваше за този маршал Берия, който от описанието на Юлий му се стори, че има известно сходство с неотдавна починалия шеф на тайната полиция в Техеран.
Юлий, от своя страна, се опитваше да разбере шведския си колега – Алан скоро щеше да вечеря със Сталин и бе казал, че очаква с нетърпение тази възможност. Но руският физик беше принуден да попита шведа дали бе имал предвид вечерята, или срещата със съветския лидер.
– Човек трябва да яде, защото иначе ще умре – дипломатично отговори Алан и похвали руските сандвичи. – Но, уважаеми Юлий, ще ме извиниш ли, ако ти задам един-два въпроса?
– Разбира се, уважаеми Алан. Питай, а аз ще се постарая да ти отговоря.
Алан призна, че в интерес на истината не бил слушал особено внимателно приказките на Юлий за политика, тъй като тази тема го вълнувала твърде слабо. Освен това ясно си спомнял обещанието му от предишната вечер да не говори по тези въпроси. Ала описанието на маршал Берия и неговите недостатъци му направило впечатление. Струвало му се, че и по-рано бил срещал подобни хора. И точно тук губел нишката. От една страна, маршал Берия бил безскрупулен. От друга обаче, се бил погрижил Алан да получи царско посрещане.
– Чудя се защо просто не е поръчал да ме отвлекат, след което по насилствен път да изкопчи от мен онова, което иска да знае – каза Алан. – Така би си спестил желираните бонбони, шоколадовите пралини, стоте хиляди долара и един куп други разходи.
Юлий отговори, че за нещастие разсъжденията на Алан са напълно основателни. Маршал Берия неведнъж бил измъчвал невинни хора – в името на революцията, разбира се. На Юлий това му било добре известно. Ала се случило така, каза Юлий, на когото му беше трудно да се изрази, случило се така, каза Юлий и отвори хладилника за една подсилваща бира, въпреки че още нямаше и обяд, случило се така, че... маршал Берия съвсем наскоро претърпял провал точно със стратегията, описана от Алан. Един западен специалист бил отвлечен и заведен при маршал Берия, но нещата не завършили добре.
Юлий не искал да навлиза в подробности, но Алан трябвало да му повярва – поуката от скорошното фиаско била, че необходимите ядрени консултации щели да се закупуват на западния пазар, работещ на принципа на търсенето и предлагането, колкото и вулгарно да звучало.