Съветската програма за ядрено оръжие бе стартирала през април 1942 година с писмо от ядрения физик Георгий Николаевич Фльоров до другаря Сталин, в което се изтъкваше, че в медиите на западните съюзници не е бил публикуван и ред за ядреното делене след откриването му през 1939 година.
Другарят Сталин не беше вчерашен. И точно като ядрения физик Фльоров смяташе, че такова пълно мълчание в продължение на три години не можеше да значи нищо друго, освен че има още много за казване, като например, че някой беше на път да направи бомба, която за един миг щеше да постави Съветския съюз в мат.
Нямаше никакво време за губене, но съществуваше малката подробност, че в същия този момент Хитлер и нацистка Германия се бяха съсредоточили върху завземането на части от Съветския съюз – всичко на запад от Волга, включително и Москва, което самò по себе си беше зле, а да не говорим за Сталинград!
За Сталин битката при Сталинград беше, меко казано, въпрос на личен престиж. Въпреки че около милион и половина души загинаха, Червената армия победи и започна да изтласква Хитлер назад, по целия път обратно до бункера му в Берлин.
Едва когато немците бяха на път да отстъпят, Сталин се почувства по-спокоен, че той и неговата държава имат бъдеще. Именно тогава бе поставено началото на проекта за ядреното делене, който представляваше един по-модерен вариант на отдавна забравената застраховка живот, наречена Рибентроп-Молотов29.
29 Става въпрос за пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз, подписан на 23 август 1939 г. – Б. пр.
Но, разбира се, атомните бомби не се правят за един ден, особено ако все още не са изобретени.
В продължение на няколко години в Съветския съюз бяха работили по създаването на атомна бомба без какъвто и да било успех, когато един ден в Ню Мексико избухна експлозия. Американците бяха спечелили състезанието, което не беше изненадващо, предвид факта, че бяха започнали да тичат много по-рано. След пробния взрив в Ню Мексико последваха два истински – първо над Хирошима, а по-късно и над Нагасаки. С това Труман беше натрил носа на Сталин и му бе показал кой управлява света, но Сталин не беше човек, който би се примирил с такова поведение.
– Реши проблема – каза другарят Сталин на маршал Берия. – Или ако трябва да съм по-ясен: РЕШИ ПРОБЛЕМА!
Маршал Берия разбираше, че подопечните му физици, химици и математици бяха стигнали до задънена улица и нямаше да помогне дори и да изпрати половината от тях в трудово-изправителните лагери ГУЛАГ. А към момента не можеше и да се мисли за кражба на резултатите, постигнати от американците.
Решението беше да се внесе знание отвън, за да се допълни това, което вече бяха научили в изследователския център в закрития град Саров – на няколко часа път с кола югоизточно от Москва. Тъй като маршал Берия се задоволяваше само с най-доброто, той каза на шефа на отдела за международно разузнаване:
– Доведи ми Алберт Айнщайн.
– Но... Алберт Айнщайн... – промълви шокираният шеф.
– Алберт Айнщайн е най-умният човек на света. Ще направиш ли това, което ти казвам, или ще си подпишеш смъртната присъда? – попита маршал Берия.
Шефът на международното разузнаване тъкмо се бе запознал с една жена, която ухаеше божествено, така че изобщо не искаше да си подписва смъртната присъда. Ала преди да успее да отговори, маршал Берия му каза:
– Реши проблема. Или ако трябва да съм по-ясен: РЕШИ ПРОБЛЕМА!
Не можеха просто да хванат Алберт Айнщайн и да го изпратят като колет в Москва. Първо трябваше да открият къде се намира. Физикът бе роден в Германия, но се бе преместил в Италия, а по-късно бе живял в Швейцария и Америка. След това бе посетил всевъзможни места по света по всевъзможни причини.
Понастоящем живееше в Ню Джърси, но според агентите домът му изглеждал празен. Освен това маршал Берия предпочиташе отвличането да стане на територията на Европа. Тайното изнасяне на знаменитости от САЩ през Атлантическия океан си имаше своите трудности.
Но къде се намираше той? Айнщайн рядко или почти никога не уведомяваше другите, преди да тръгне нанякъде, а и беше известен с това, че можеше да се появи на някоя важна среща с няколко дни закъснение.
Шефът на международното разузнаване направи списък с места, които бяха свързани с Айнщайн по някакъв начин, и изпрати по един агент да наглежда всяко от тях. Сред тях бяха домът му в Ню Джърси, разбира се, и вилата на най-добрия му приятел в Женева. В списъка влизаха и къщата на агента на Айнщайн във Вашингтон, както и домовете на двама приятели на физика – единия в Базел, Швейцария, а другия в Кливланд, Охайо.