Минаха няколко дни на търпеливо изчакване, когато възнаграждението се появи в Женева под формата на мъж в сив шлифер с вдигната яка и шапка, който се приближаваше към дома на най-добрия приятел на Алберт Айнщайн – Мишел Бесо. Мъжът позвъни на вратата и бе сърдечно посрещнат от самия Бесо и от една възрастна двойка, която изискваше допълнително проучване. Наблюдаващият агент се обади на своя колега, който изпълняваше същата задача в Базел, на около двеста и петдесет километра от Женева. След часове на висш шпионаж, включващ наблюдение през прозореца и сравняване със снимки, двамата агенти можеха да заявят, че това действително беше Алберт Айнщайн, който беше дошъл на гости на най-добрия си приятел. Възрастната двойка трябваше да са Паул и неговата съпруга Майя, която освен това беше и сестра на Алберт Айнщайн. Бяха си спретнали истинско семейно тържество!
Алберт остана в продължение на два строго наблюдавани дни в къщата на приятеля си, след което отново си сложи шлифера, ръкавиците и шапката и си тръгна точно толкова дискретно, колкото бе пристигнал.
Само че не успя да стигне по-далеч от ъгъла на улицата, преди да бъде хванат и за секунди напъхан на задната седалка на една кола, където бе упоен с хлороформ. Оттам бе прекаран през Австрия до Унгария, където настроенията бяха достатъчно просъветски, за да не бъдат задавани излишни въпроси, когато руснаците поискаха да кацнат на военното летище в Печ30, за да презаредят, както и да качат двама граждани на Съветския съюз и един много сънен мъж, след което незабавно да отлетят в неизвестна посока.
30 Град в Югозападна Унгария. – Б. пр.
На следващия ден под ръководството на маршал Берия в централата на тайната полиция в Москва започнаха да разпитват Алберт Айнщайн. Въпросът беше дали Айнщайн щеше да избере да им съдейства заради своето собствено здраве, или щеше да се съпротивлява, което нямаше да бъде от полза за никого.
За съжаление, се случи второто. Алберт Айнщайн отричаше някога да е посветил и една-единствена мисъл на ядреното делене (въпреки че беше всеизвестен факт, че още през 1939 година бе обсъждал въпроса с президента Рузвелт, което от своя страна бе довело до стартирането на проекта „Манхатън“). Той дори не искаше да признае, че е Алберт Айнщайн. Вместо това упорстваше, че бил по-младият брат на Алберт Айнщайн – Херберт Айнщайн. Обаче Алберт Айнщайн нямаше брат, а само сестра. Така че този номер, естествено, не минаваше на маршал Берия и неговите помощници. Тъкмо щяха да прибегнат до насилие, когато се случи нещо доста странно на Седмо авеню в Ню Йорк.
Там, в зала „Карнеги Хол“, Алберт Айнщайн изнасяше лекция, посветена на теорията на относителността, пред публика от две хиляди и осемстотин специално поканени гости, сред които поне трима бяха съветски шпиони.
Два броя Алберт Айнщайн бяха твърде много за маршал Берия, макар и единият от тях да се намираше от другата страна на Атлантическия океан. Сравнително бързо успяха да установят, че истинският беше в „Карнеги Хол“, така че кой, по дяволите, беше другият?
Под заплаха да бъде подложен на мъчения, които никой не желае да изпита, фалшивият Алберт Айнщайн обеща да изясни ситуацията на маршал Берия.
– Ще ви разкажа всичко, господин маршал, само моля ви, не ме прекъсвайте, защото тогава се изнервям и си забравям мисълта.
Маршал Берия обеща да не прекъсва фалшивия Айнщайн по никакъв друг начин освен с един куршум в тила, с което щял да изчака, докато се увери напълно, че това, което е чул, са абсолютни измишльотини.
– Така че, моля, започвайте. Не искам да ви притеснявам – каза маршал Берия и свали предпазителя на пистолета си.
Мъжът, който по-рано бе твърдял, че е тайният брат на Алберт Айнщайн, си пое дълбоко дъх и започна, като... повтори същото (в този момент почти бе произведен обещаният изстрел).
Последва една история, която, ако беше истина, беше толкова тъжна, че дори маршал Берия не можеше веднага да се реши да екзекутира разказвача.
Херберт Айнщайн разказа, че Херман и Паулине Айнщайн наистина имали две деца: първо сина Алберт, а след това дъщерята Майя. Дотук господин маршалът бил съвсем прав. Но татко Айнщайн не можел да си държи ръцете, а и не само тях, далече от своята красива, но глупавичка секретарка във фабриката за електроуреди в Мюнхен, която ръководел. Резултатът от тази връзка бил Херберт – тайният извънбрачен брат на Алберт и Майя.