Храната си я биваше – естествено, състоеше се основно от риба, но рядко под формата на супа. Надзирателите не можеха да се нарекат дружелюбни, но поне не разстрелваха хората без причина. Дори Херберт Айнщайн бе запазил живота си, независимо от силното си желание да умре. Той, разбира се, работеше най-бавно от всички, но тъй като винаги се намираше до трудолюбивия Алан, никой не забелязваше това.
Алан нямаше нищо против да работи за двама. Не след дълго обаче въведе следното правило – Херберт не можеше да мрънка по цял ден за това колко му бил труден животът. Алан вече го бил разбрал, а нямал проблеми с паметта. Какъв бил смисълът да се повтаря едно и също нещо отново и отново?
Херберт се подчини и като цяло нещата вървяха добре. Само да не беше липсата на водка. Алан издържа точно пет години и три седмици. Тогава каза:
– Имам нужда от нещо за пиене. А тук няма алкохол. Значи, е време да си тръгвам.
Глава 17
Вторник, 10 май 2005 г.
Пролетното слънце грееше вече девети пореден ден и макар че утрото беше хладно, Босе подреди масата за закуска на верандата.
Бени и Хубавицата изведоха Соня от автобуса и я разходиха по полянката зад къщата. Алан и Щуката седяха един до друг на люлеещия се диван и леко се полюляваха. Единият беше на сто години, а другият се чувстваше така, сякаш беше на толкова. Главата го болеше, счупените ребра затрудняваха дишането му, не можеше да движи дясната си ръка, а най-зле беше дълбоката рана на бедрото му. Бени се приближи и предложи да я превърже отново, но каза, че за това ще са нужни силни обезболяващи. По-късно през деня, ако се налагаше, можеше да му даде пак морфин. След това Бени се върна при Соня и остави Алан и Щуката сами. Старецът си помисли, че беше време двамата да си поговорят по мъжки. Изрази дълбокото си съжаление, че този... Болта... бе загубил живота си в сьодерманландската гора и че малко по-късно другият... Кофата... се бе озовал под задницата на Соня. И Болта, и Кофата се държали, меко казано, заплашително и това можело да се счита за смекчаващо вината обстоятелство – не мислел ли и господин Щуката така?
Йердин отговори, че съжалява за смъртта на момчетата, но не бил изненадан, че са били надвити от един стогодишен старец, макар и с малко странична помощ, защото и двамата били изключително тъпи. Единственият, който ги превъзхождал в това отношение, бил четвъртият член на клуба – Каракас. Той току-що бил тръгнал за дома си някъде в Южна Америка, но Щуката нямал представа от коя точно страна бил.
Като каза това, гласът му придоби тъжна нотка. Щуката изпадна в самосъжаление, защото Каракас бил човекът, който можел да говори с търговците на кокаин в Колумбия. Сега нямал нито преводач, нито помощници, с които да продължи бизнеса си. Стоял тук, без да знае колко точно счупени кости има по тялото си, и нямал ни най-малка представа какво да прави с живота си.
Алан го успокои, като предположи, че сигурно има и други наркотици, които може да продава. Старецът не бил особено запознат с тези въпроси, но не можело ли господин Щуката и Босе Белята да си отглеждат нещо тук, във фермата.
Щуката отвърна, че Босе Белята е най-добрият му приятел, но той имал своя проклет морал. Ако не било така, в момента Щуката и Босе щели да са кралете на кюфтетата в Европа.
Босе прекъсна настаналата меланхолия на люлеещия се диван и съобщи, че закуската е сервирана. Най-накрая и Щуката щял да опита най-сочното пиле на света, а за десерт имало диня, която била толкова вкусна, сякаш била директен внос от небесното царство.
След закуската Бени смени превръзката на Щуката отново, подир което пациентът обясни, че се нуждае от сутрешна дрямка, ако приятелите нямат нищо против. Всички единодушно се съгласиха.
Следващите няколко часа преминаха по следния начин:
Бени и Хубавицата разместиха някои неща из плевнята, за да я пригодят за продължителен престой на Соня.
Юлиус и Босе отидоха за продукти до Фалшьопинг. Докато бяха там, прочетоха заглавията на вестниците, в които пишеше за вилнеещия из страната столетник и неговия антураж.
След закуската Алан се върна обратно на люлеещия се диван с намерението да не си дава много зор. За предпочитане в компанията на Бъстър.
Щуката спеше.
Ала когато Юлиус и Босе се върнаха от пазар, веднага свикаха съвещание в кухнята. Дори Щуката бе изкаран от леглото, за да присъства.
Юлиус разказа какво бяха видели с Босе във Фалшьопинг. За да подсили думите си, показа няколко вестника, които бяха купили. Който искал, можел да ги прочете на спокойствие след срещата, но накратко – били издадени заповеди за задържането на всички намиращи се в стаята, с изключение на Босе, който не бил споменат никъде, и Щуката, който според статиите бил мъртъв.