– Това последното не е съвсем вярно, но наистина съм се чувствал и по-добре – промърмори Йердин.
Юлиус каза, че не е шега работа да си обвинен в убийство, дори и по-късно обвинението да бъде променено. След това даде думата на останалите и ги попита за тяхното мнение. Трябваше ли доброволно да се обадят в полицията, да съобщят къде се намират и да оставят правосъдието да си каже думата?
Преди някой да успее да сподели мнението си по въпроса, Щуката изрева, че ако някой иска да се обажда в полицията и да се предава, трябва да го стори само през трупа му.
– Ако ще си говорим така, ще си извадя пистолета отново. Между другото, какво стана с него?
Алан отвърна, че е прибрал пистолета на сигурно място, предвид всички странни лекарства, с които Бени тъпчел господин Щуката. Не смятал ли и господин Щуката, че оръжието му може да остане скрито още известно време?
Е, добре, Щуката бил съгласен, но само при условие че с господин Карлсон престанат да се обръщат толкова официално един към друг.
– Аз съм Щуката – каза Йердин и подаде лявата си ръка на столетника.
– А аз съм Алан – отвърна старецът. – Приятно ми е да се запознаем.
И така, благодарение на заплахата на Щуката, че ще си послужи с оръжие (въпреки че то не се виждаше наоколо), бе решено, че никой няма да признава нищо пред полицията и прокурора. Опитът на Йердин му подсказваше, че правосъдието рядко е толкова справедливо, колкото трябва да бъде. Останалите се съгласиха. Не на последно място, защото си представиха колко зле биха се развили нещата за тях, ако точно този път правосъдието се окажеше справедливо.
След краткото съвещание, което се проведе, жълтият автобус бе скрит в огромния склад на Босе, където си правеше компания с цял куп все още необработени дини. Освен това решиха, че само Босе Белята ще може да напуска фермата без разрешението на групата, тъй като бе единственият, който не беше преследван от закона или смятан за мъртъв.
Приятелите бяха единодушни, че всякакви въпроси, свързани с бъдещето, като например какво ще правят с куфара и парите, могат да останат за по-нататък. Или както Щуката се изрази:
– Заболява ме главата само като си помисля за това. В момента бих дал петдесет милиона за едно обезболяващо.
– Ето ти две – каза Бени. – При това безплатни.
Денят беше напрегнат за инспектор Аронсон. Благодарение на вниманието от страна на медиите сега бяха затрупани със сведения за потенциалното местонахождение на тройния убиец и неговите придружители. Ала единствената информация, която инспекторът приемаше за правдоподобна, идваше от заместник-шефа на полицейското управление в Йоншьопинг32 – Гунар Льовенлинд. Той се бе обадил и бе разказал, че по главния път близо до Йоншьопинг видял един жълт автобус, модел „Скания“, със смачкана предница и само един работещ фар. Ако внукът му точно в този момент не бил започнал да повръща в бебешкото си столче в колата, Льовенлинд щял да се обади и да съобщи на колегите от пътната полиция, но... какво да се прави.
32 Град в Южна Швеция. – Б. пр.
Инспектор Аронсон седеше втора поредна вечер в пианобара на хотела си във Векшьо и отново допусна грешката да прави анализ на ситуацията под влиянието на алкохола.
„Близо до Йоншьопинг. Да не би да се връщате обратно в Сьодерманланд? Или може би възнамерявате да се криете в Стокхолм?“
Инспекторът реши на следващия ден да напусне хотела и да тръгне към къщи, към пустия си тристаен апартамент в центъра на Ескилстюна. Касиер Рони Хулт от Малмшьопинг поне имаше котка, която да прегръща. А аз нямам нищо, помисли си инспекторът и пресуши последната чаша с уиски за вечерта.
Глава 18
1953
За пет години и три седмици Алан не само че бе усвоил добре руския език, но беше опреснил и китайския си. Пристанището беше оживено място и Алан се сприятеляваше със завръщащи се от плаване моряци, които го държаха в течение за случващото се по света.
Между другото, научи, че в Съветския съюз бяха взривили своя собствена атомна бомба, година и половина след като се бе срещнал със Сталин, Берия и симпатичния Юлий Борисович. На запад подозираха шпионаж, тъй като бомбата, изглежда, бе съоръжена на абсолютно същия принцип като бомбата от Лос Аламос. Алан се опита да си спомни колко точно жокера бе получил Юлий в подводницата, докато пиеха водката направо от шишето.
– Вярвам, че ти, уважаеми Юлий Борисович, си овладял изкуството да пиеш и да слушаш едновременно – каза Алан.