Хвана здраво оръжието си и с четири изумително бързи за възрастта си стъпки се озова зад гърба на своята мишена. Младежът трябва да бе усетил, че Алан е там, защото точно в момента, в който старецът се прицелваше, отпусна хватката си над Юлиус и рязко се обърна.
Посрещна удара с челото си, в продължение на секунда остана неподвижен и с празен поглед, след което падна назад и си удари главата в ръба на кухненската маса.
Нито капка кръв, нито звук, нито стон. Просто лежеше на земята със затворени очи.
– Добър удар – каза Юлиус.
– Благодаря – отвърна Алан. – Та какво казваше за десерта?
Старците се настаниха около кухненската маса, а дългокосият младеж лежеше в безсъзнание в краката им. Юлиус напълни чашите, даде едната на Алан и вдигна своята за наздравица.
– А така! – доволно възкликна домакинът, след като гаврътна водката си. – Това, бас държа, е собственикът на куфара.
Алан разбра, че е време да хвърли малко повече светлина върху преживяното през деня. Не че беше в състояние да го обясни. По-голямата част от случилото се беше непонятно и за самия него. Отново разказа за бягството си от старческия дом, последвано от неочакваната кражба на куфара, и продължи със зародилото се смътно безпокойство, че младежът, който сега лежеше в безсъзнание на пода, е по петите му. След това искрено помоли за извинение, че ушите на Юлиус бяха пострадали. При тези думи домакинът се възмути и отвърна, че Алан няма основание да се извинява, задето в живота на Юлиус най-накрая се е случило нещо вълнуващо.
Юлиус бързо се съвзе от атаката и предложи да надникнат в куфара. Когато Алан отбеляза, че той е заключен, събеседникът му го помоли да не говори глупости.
– Откога една ключалка ще е пречка за Юлиус Юнсон? – попита той.
Ала всяко нещо с времето си. Първо трябваше да разрешат проблема на пода. Нямаше да е добре, ако младежът се събудеше и отново започнеше да буйства.
Алан предложи да го завържат за някое дърво пред гарата, но Юлиус възрази, че ако младежът се развика, когато се събуди, ще го чуе цялото село. Вярно, че там понастоящем живеели шепа хора, но всички по една или друга причина имали зъб на Юлиус и щели да застанат на страната на младежа, без да се замислят.
Домакинът имаше по-добра идея. В къщата се намираше едно изолирано хладилно помещение, където той съхраняваше незаконно отстреляните и разфасовани елени. В момента помещението беше празно и вентилаторът не работеше. Юлиус не искаше да поддържа студа нахалост, защото за това отиваше ужасно много електричество.
– Аз си крада тока, а съседът плаща, но човек трябва да краде ток с мярка, ако иска да се радва на тази благинка по-дълго време – каза Юлиус.
Алан огледа затвореното хладилно помещение и прецени, че е съвсем подходящо за лишаване от свобода, без каквито и да било удобства и глезотии. Два на три метра, може би беше повече, отколкото младежът заслужаваше, но не беше необходимо да го измъчват без причина.
С общи усилия старците замъкнаха младежа в импровизирания затвор. Младежът изохка, когато го поставиха върху обърнат наобратно сандък в единия ъгъл на помещението и наклониха тялото му към стената. Явно скоро щеше да се събуди. Най-добре да побързат и да заключат вратата!
Речено-сторено. След това Юлиус качи куфара на масата, огледа го, облиза вилицата, с която беше ял еленското месо за вечеря, и забърника в ключалката. Когато приключи, покани Алан на самото отваряне, изтъквайки, че куфарът все пак беше откраднат лично от него.
– Всичко мое е и твое – каза Алан. – Ще делим по равно, но да знаеш, че ако вътре има чифт обувки, които ми стават, си ги заплювам отсега.
След това Алан отвори куфара.
– Мили боже! – възкликна Алан.
– Мили боже! – възкликна Юлиус.
– Пуснете ме! – извика младежът от хладилното помещение.
Глава 4
1905–1929
Алан Емануел Карлсон се роди на втори май 1905 година. Предишния ден майка му беше участвала в първомайското шествие във Флен, което бе издигнало искания за право на глас на жените, осемчасов работен ден и други непостижими неща. Все пак протестите дадоха резултат – родилните й болки започнаха и малко след полунощ тя роди своя първи и единствен син. Раждането стана в дома им в местността Иксхулт с помощта на съседката, която, макар че нямаше кой знае какви умения като акушерка, се ползваше с висок обществен статус, тъй като някога като деветгодишна направила реверанс пред Карл XIV Йохан, който пък бил приятел с Наполеон Бонапарт. В защита на съседката трябва да се изтъкне още и фактът, че детето, което тя изроди, достигна до преклонна възраст и надживя връстниците си.