Выбрать главу

Алан и Херберт бяха търсили хаос и го бяха получили. Но това беше само началото. Огънят обхващаше контейнер след контейнер. В един от тях имаше дизел и бензин, а с тяхна помощ трудно се гаси пожар. Друг беше пълен с боеприпаси, които под влияние на огъня заживяха свой собствен живот. Две от наблюдателниците и осем от бараките бяха напълно обхванати от пламъците още преди противотанковите снаряди да се появят на баталната сцена. Първият снаряд разруши наблюдателница номер три, а вторият се заби точно пред входа на лагера, като отнесе със себе си както бариерата, така и пазача.

Четири кораба бяха пуснали котва, за да бъдат натоварени, и следващите противотанкови снаряди запалиха и тях. Още един контейнер с ръчни гранати избухна и даде началото на нова верижна реакция, която стигна и до най-крайния контейнер в редицата. В него имаше втора партида противотанкови снаряди, които сега литнаха в другата посока – към отворената част на пристанището, където точно в този момент един танкер с 65 000 тона петрол на борда се готвеше да пусне котва. В резултат на директен удар върху моста танкерът потегли, а още три удара по дългата страна на морския съд дадоха началото на пожар, по-силен от всичко, случило се досега, взето заедно.

Лумналият танкер се понесе покрай пристанището към вътрешността на града и запали всички къщи по пътя си в участък от около два километра. На всичкото отгоре в този ден вятърът духаше от североизток, така че не минаха повече от двайсет минути преди – буквално – целият Владивосток да пламне.

Другарят Сталин точно приключваше една приятна вечеря в компанията на подчинените си Берия, Маленков, Булганин и Хрушчов в резиденцията в Крилатское, когато му докладваха, че Владивосток на практика вече не съществува, след като един пожар в контейнер с одеяла излязъл извън контрол.

В резултат на новината Сталин изпадна в особено състояние. Новият му фаворит, дейният Никита Сергеевич Хрушчов, попита дали би могъл да предложи един добър съвет по въпроса и Сталин вяло прие.

– Уважаеми другарю Сталин – започна Хрушчов, – предлагам да се отнесем към това, което току-що се е случило, така, сякаш не се е случило. Предлагам незабавно да затворим Владивосток за останалия свят, след което търпеливо да построим града наново и да го превърнем в база на флота ни в Тихия океан, точно както по-рано планирахте. Но преди всичко – това, което се е случило, не се е случило, защото противното би означавало слабост, която не можем да си позволим да покажем. Разбира ли другарят Сталин какво имам предвид? Съгласен ли е другарят Сталин с мен?

Сталин все още се чувстваше странно, а и беше пиян. Ала кимна и каза, че желанието на Сталин е Никита Сергеевич лично да се погрижи това, което се бе случило... да не се е случвало. След това каза, че е време Сталин да се оттегли, защото не се чувствал добре.

Владивосток, мислеше си маршал Берия. Не изпратих ли там онзи шведски фашист като резервен вариант, в случай че не успеем да построим бомбата сами? Съвсем забравих за него, а трябваше да се погрижа да го ликвидират, когато Юлий Борисович Попов така блестящо намери решението на проблема сам. Е, сега сигурно най-накрая е изгорял, но не беше необходимо да повлича и целия град със себе си.

Пред вратата на спалнята си Сталин съобщи, че не иска да го безпокоят по какъвто и да било повод. След това влезе вътре, седна на края на леглото си и разкопча ризата си, докато размишляваше.

Владивосток... Градът, който беше решил да превърне в база на съветския флот в Тихия океан! Владивосток... който щеше да изиграе толкова важна роля в предстоящата офанзива в Корейската война! Владивосток...

Вече не съществуваше!

Сталин успя да си зададе въпроса как, по дяволите, един контейнер с одеяла може да пламне при температури от минус петнайсет-двайсет градуса. Някой трябваше да е отговорен и този кучи син щеше да... щеше да...

Сталин падна на пода по очи. Остана да лежи там, повален от мозъчен удар, в продължение на двайсет и четири часа, защото когато Сталин кажеше, че не иска да го безпокоят, никой не го безпокоеше.

Бараката на Алан и Херберт бе сред първите, които пламнаха, затова двамата приятели веднага зарязаха плановете си да се промъкнат до нея и да се преоблекат.

Но оградата около лагера вече се бе срутила и дори и да бяха останали някакви наблюдателници, в тях нямаше никой, който да пази. Следователно не представляваше никаква трудност да напуснат лагера. Проблемът беше какво щяха да правят оттам нататък. Не можеха да откраднат някой от военните автомобили, защото и те горяха. Не можеха да се насочат и към града, за да потърсят кола за бягството си. По някаква причина целият Владивосток бе в пламъци.