– Но защо? – попита Херберт.
– Давай – каза Алан.
И така, на бърза ръка маршалът стана адютант, а адютантът маршал. През това време пияният до козирката севернокорейски войник ги гледаше объркано и изломоти нещо на корейски.
След няколко секунди войник номер две влезе в караулката и веднага отдаде чест, като видя какъв виден гост имаха. И той говореше китайски, така че Алан (вече дегизиран като маршал) повтори желанието си за среща с министър-председателя Ким Ир Сен. Преди войник номер две да успее да отговори, номер едно отново изломоти нещо.
– Какво казва? – попита Алан.
– Казва, че току-що сте се съблекли и след това сте се облекли отново – отговори вторият войник.
– Тая водка, тая водка... – каза Алан и поклати глава.
Войник номер две се извини за поведението на своя колега и когато номер едно продължи да настоява, че Алан и Херберт се били съблекли и си били сменили дрехите, номер две му удари един юмрук и му каза да си затваря устата веднъж завинаги, ако не иска да бъде докладван за пиянство.
Тогава войник номер едно реши да млъкне (и да отпие още една глътка). В това време номер две проведе няколко телефонни разговора, след което попълни един пропуск на корейски, подписа се, подпечата го на две места и го подаде на Алан с думите:
– Господин маршал, покажете това на следващия контролно-пропускателен пункт. Оттам ще ви заведат при заместника на заместника на министър-председателя.
Алан благодари, отдаде чест и се върна при колата, като буташе Херберт пред себе си.
– Тъй като току-що стана адютант, оттук нататък ще караш ти – каза Алан.
– Интересно – каза Херберт. – Не съм карал кола, откакто швейцарската полиция ми забрани да заставам зад волана до края на живота ми.
– Най-добре да спреш дотук – рече Алан.
– Постоянно бъркам ляво и дясно – каза Херберт.
– Както отбелязах, мисля, че е най-добре да спреш дотук – повтори Алан.
Пътуването продължи с Херберт зад волана и нещата се наредиха много по-добре, отколкото Алан беше предполагал. С помощта на пропуска не срещнаха никакви проблеми по целия път до града, чак до двореца на министър-председателя.
Там заместникът на заместника ги прие и съобщи, че заместникът няма да има възможност да се срещне с тях в следващите три дни. През това време господата щели да бъдат настанени в апартамента за гости в двореца. Вечерята щяла да бъде сервирана в осем.
– Нали ти казах – рече Алан на Херберт.
Ким Ир Сен бе роден през април 1912 година в християнско семейство в предградията на Пхенян. Неговото семейство, както и всички други корейски семейства, беше под японско управление. През годините японците малко или много правеха с хората от колонията каквото си искаха. Стотици хиляди корейски момичета и жени бяха отвличани и използвани като сексробини за нуждите на войската на японския император. Корейски мъже бяха принуждавани да стават редовни войници в армията, за да се борят за същия този император, който ги заставяше да приемат японски имена и който правеше всичко по силите си, за да унищожи корейския език и култура.
Бащата на Ким Ир Сен беше обикновен аптекар, но и достатъчно откровен критик на японците, така че един ден семейството реши, че би било най-добре да се премести на север, в китайска Манджурия.
Радваха се на мир и спокойствие едва до 1931 година, когато японските войски нахлуха и там. По това време бащата на Ким Ир Сен вече не беше между живите, но майката насърчи сина си да се присъедини към китайските партизани, чиято цел беше да прогонят японците от Манджурия, а впоследствие и от Корея.
Ким Ир Сен направи кариера, докато беше на служба при китайските комунисти. Създаде си име на деен и смел войник. Беше назначен за командир на цяла дивизия и се би толкова ожесточено срещу японците, че накрая бе сред малцината оцелели от дивизията. Това се случи през 1941 година, точно по средата на Втората световна война, и Ким Ир Сен бе принуден да напусне страната и да избяга в Съветския съюз.
Там също направи кариера. Не след дълго бе произведен в чин майор от Червената армия и се би като такъв чак до 1945 година.
Краят на войната означаваше, че Япония трябва да върне Корея на корейците. Ким Ир Сен се прибра от изгнание и бе посрещнат като национален герой. Оставаше само формално да се основе държавата – нямаше и капка съмнение, че хората искат Ким Ир Сен да бъде техният Велик водач.
Ала победителите от войната – САЩ и Русия – бяха разделили Корея на сфери на влияние. А в САЩ не смятаха, че един доказан комунист може да управлява целия полуостров. Затова изпратиха свой човек – един кореец в изгнание – и го поставиха начело на Южна Корея. Ким Ир Сен трябваше да се задоволи със северната част, но той направи точно обратното – започна Корейската война. Щом бе успял да се отърве от японците, щеше да успее да изгони и американците и тяхната марионетка.