Ким Ир Сен бе носил оръжие в служба на Китай и на Съветския съюз. А сега се биеше за своята собствена кауза. Едно от най-важните неща, които бе научил по време на драматичния си живот, беше да не се доверява на никого освен на самия себе си.
Бе готов да направи едно-единствено изключение от това правило. И това изключение току-що бе назначено за негов заместник.
Всеки, който искаше да говори с министър-председателя Ким Ир Сен, трябваше първо да се срещне с неговия син.
Ким Чен Ир.
На единайсет години.
– Винаги ще караш посетителите ти да чакат поне седемдесет и два часа, преди да ги приемеш. Така се поддържа авторитет, сине – учеше го Ким Ир Сен.
– Мисля, че разбирам, татко – излъга Ким Чен Ир, след което потърси в речника думата, която не беше разбрал.
Тридневното чакане не притесни Алан и Херберт, защото в двореца на министър-председателя храната беше вкусна, а леглата меки. Освен това американските бомбардировачи рядко се приближаваха до Пхенян, тъй като имаше по-лесни обекти, по които да се целят.
Накрая все пак моментът настъпи. Алан бе съпроводен до заместника на министър-председателя от неговия заместник, от когото разбра, че заместникът на министър-председателя е на крехка възраст.
– Аз съм Ким Чен Ир – синът на министър-председателя и негов заместник – каза момчето и подаде ръка на маршала.
Ръкостискането му беше здраво, макар и цялата му ръка да се загуби в огромната пестница на Алан.
– А аз съм маршал Кирил Афанасиевич Мерецков – каза Алан. – Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете, млади господин Ким. Ще позволите ли да ви представя задачата, с която идвам?
Ким Чен Ир кимна, така че Алан продължи с лъжите си. Маршалът имал съобщение до министър-председателя от самия Сталин. Съществували известни съмнения, че американците – тези капиталистически хиени – са проникнали в съветската комуникационна система (маршалът не искал да навлиза в подробности, ако младият господин Ким нямал нищо против), затова другарят Сталин решил, че съобщението трябва да бъде предадено лично. А честта да изпълни тази задача се паднала на маршала и неговия адютант (когото маршалът за всеки случай бе оставил в апартамента им).
Ким Чен Ир погледна маршал Алан с подозрение и изглеждаше, сякаш повтаря заучена фраза, когато съобщи, че е негова отговорност да защитава баща си на всяка цена. Това включвало и да не се доверява на никого – баща му го бил учил така. Затова Ким Чен Ир нямал никакво намерение да пусне маршала при министър-председателя, преди да съгласува разказа му със Съветския съюз. Накратко, Ким Чен Ир смятал да се обади в Москва и да провери дали маршалът наистина бил изпратен от чичо Сталин, или не.
Алан не беше подготвен за такова развитие на нещата, но остана на мястото си и единственото, което можеше да направи, беше да се опита да предотврати разговора със Сталин.
– Разбира се, не подобава на един обикновен маршал да ви противоречи, но все пак си позволявам да отбележа, че може би не трябва да се използва телефонът, за да се провери дали е истина, че телефонът не трябва да се използва.
Младият господин Ким разбираше идеята на маршал Алан. Но думите на баща му отекваха в съзнанието му. „Не се доверявай на никого, сине.“ Накрая момчето реши, че ще се обади на Сталин, но ще говори закодирано. Бил срещал чичо Сталин много пъти и той винаги го наричал „малкия революционер“.
– Така че ще се обадя на чичо Сталин, ще се представя като „малкия революционер“ и ще го попитам дали е изпращал някого на посещение при татко. По този начин не вярвам, че ще сме казали нещо, неподходящо за американските уши. Вие как мислите, маршале?
Маршалът си мислеше, че този малък разбойник е голям хитрец. На колко ли години беше? На десет? И Алан беше пораснал рано. На възрастта на Ким Чен Ир вече работеше за „Нитроглицерин“ ООД във Флен. Освен това мислеше, че положението може би не отиваше на добре, но нямаше как да го каже на глас. Е, нещата бяха такива, каквито бяха и така нататък.
– Мисля, че младият господин Ким е едно много умно момче и ще стигне далеч – каза Алан и се остави на провидението.
– Ами да, идеята е да наследя татко, така че може и да сте прав за това. Но сега, моля, почерпете се с чаша чай, докато аз говоря с чичо Сталин.
Младият господин Ким отиде до кафявото бюро в единия край на кабинета, докато Алан си наливаше чай и обмисляше дали да не се опита да скочи през прозореца. Бързо отхвърли тази идея – намираха се на четвъртия етаж в двореца на министър-председателя, а и не можеше да изостави другаря си. Херберт със сигурност би скочил (ако събереше смелост), но той не беше там в момента.