— Добре. Нямал е приятели. Но може би някаква друга връзка?
Мейсън въздъхна нетърпеливо.
— Вижте, не бих го нарекъл връзка, но може би имаше някакви отношения с един местен наркодилър.
— Помните ли името му?
— Джоко.
— Това малкото или фамилното му име е?
— Нямам представа. Дори не знам дали беше истинско име. Спомням си го само защото го беше написал със спрей на всички пейки на селския площад, преди да бъде арестуван и изпратен в изправителния дом.
— Някаква представа къде мога да намеря този Джоко?
— Може вече да не е жив. Няма да е голяма загуба. Един човешки боклук по-малко на света.
Гърни благодари на Мейсън и затвори. Докато се питаше как да намери наркодилър, който може би вече не е между живите, реши, че арестът му може би е най-добрата отправна точка. Обади се на Морган.
— Джоко ли? Всички в управлението знаят Джоко, само дето сега е известен с истинското си име, Джон Смит. Голяма промяна. Защо питаш за него?
— Грег Мейсън ми каза, че в дните, когато е търгувал с наркотици, е поддържал връзки с Били Тейт.
— Не бих се учудил.
— Да разбирам ли, че сега господин Смит живее друг живот?
— Последната информация, която имам за него, е, че е управител на дом за лечение на алкохолици в Олбани.
— Ще ми кажеш ли името?
— Чакай да погледна.
Гърни изчака пет минути. Вече мислеше да затвори и да позвъни отново, но в този момент Морган се върна.
— Мястото се казва „Свободни и трезви“. Това е програма за рехабилитация на бивши затворници с пристрастеност към алкохола или наркотиците. — Морган продиктува адрес и телефонен номер. — Мислиш ли, че този тип ще ти каже нещо, което може да ни е полезно?
— Вероятно не. Но мразя да пренебрегвам възможности.
„Свободни и трезви“ се помещаваше в спретната типова къща, разположена в занемарен квартал от полуизоставени сгради, бюра за бързи кредити, магазини за алкохол и импровизирани църкви. От другата страна на улицата имаше аптека с решетки на прозорците. Пред нея бяха спрени две коли, вдигнати на трупчета и с липсващи колела. Гърни паркира на една пресечка оттам и остави полицейския си пропуск на таблото. Беше около обяд, но на улицата нямаше никого.
Входната врата на „Свободни и трезви“ беше стоманена, боядисана в кафяво. Имаше нещо, което приличаше на бронирана шпионка, но когато се вгледа по-внимателно, Гърни разпозна камера с високоговорител. На тухлената стена до вратата имаше звънец. Той натисна копчето и чу остър звън някъде в сградата.
Мъжът, който отвори вратата, имаше външност на бивш затворник — мускулеста физика, забележима дори под широката фланелка; недодялани татуировки по лицето, шията и ръцете; бдителни очи, които не издаваха емоция.
Гърни се представи и обясни, че преди час е говорил с Джон Смит и са се разбрали за среща.
Изражението на мъжа стана почти приветливо.
— Елате.
Минаха през слабо осветен коридор, миришещ на почистващ препарат с аромат на бор, и спряха пред първата отворена врата. Там мъжът се отдръпна и направи път на Гърни да влезе. В стаята без прозорци имаше малко бюро, шкаф, библиотека, разкривен диван и масичка за кафе с напукан фурнир. На тясна маса зад бюрото бе поставен стар компютър и снимка в рамка, на която двама мъже се ръкуваха. Стаята беше осветена от една-единствена лампа по средата на тавана.
Смит седеше на стола зад бюрото и махна с ръка към другия стол и дивана.
— Заповядайте.
Гърни разпозна гласа на човека, с когото беше говорил по телефона.
— Господин Смит. Благодаря, че отделихте време да ме приемете.
— Няма проблем. Но както казах, не съм се чувал с Били от десет години. И не знам нищо за това безумие в новините. Това не е момчето, което си спомням.
— Как се запознахте?
— Продавах му наркотици.
Смит каза това с делови тон, без типичното перчене или опит да се оправдае, които Гърни обикновено чуваше при подобни признания.
— Тейт наркоман ли беше?
— По-скоро експериментираше. Обичаше да е на ръба. Сещате ли се за снимките на хора, висящи от балкон, застанали до крокодил и подобни простотии? Били беше такъв.
— Затова ли вземаше наркотици?
— Такъв беше, когато не вземаше. Беше по-луд от повечето хора. Когато беше трезвен, се държеше така, както другите се държат на амфетамини. Мисля, че експериментираше с наркотиците, за да види как ще му се отразят. Това момче имаше странен мозък. Амфетамини, кокаин — изобщо не му действаха.
— Опитвал ли е успокоителни?